Разлика между версии на „Шарл V“

16 bytes added ,  преди 6 години
м
 
== Сватба ==
На 8 април 1350 година дофинът се жени за [[Жана де Бурбон]], внучка на [[Шарл Валоа]], който му се пада прадядо. За това се наложилоналага предварително да се получи от папата разрешение за брак с роднина. Възможно е именно това близко родство да е станалостава причина за психическото заболяване на сина му Шарл VI и да е отслабилоотслабва здравето на другите деца на Шарл и Жана. Бракът е сключен по-късно, отколкото се предвиждалопредвижда, поради смъртта на майка му, Бона Люксембургска и баба му Жана Бургундска, умрели по време на епидемията от [[чума]] през 1349 г. (тогаваТогава Шарл заминава за [[Дофине]]). Самият дофин изкарва тежка болест между август и декември 1349 г. Заради бушуващата във Франция епидемия хората се страхуват от големи събирания на хора, поради което сватбата на дофина преминава доста скромно.
 
== Регентство (1356—1360). Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.
 
В това време [[Луи I Анжуйски]], кралски наместник в Лангедок, действа къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад остават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанава да съществува. В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.
 
== Последни години (1374—1380) ==
През 1378 година е разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядва веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на [[Шарл Злия]] графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]], [[Шарл Злия]].
 
Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.
 
Най- големият неуспех на Шарл V е напускането на Авиньон от папата.
 
Шарл V оставя за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът е малолетен, Шарл V в завещанието определя порядък за управление на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание е нарушено.
10 406

редакции