Уикипедия

Импресионизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Xqbot (беседа | приноси)
Ботове
131 689 редакции
м Robot: nl:Impressionisme is a featured article
Превод от английската версия.
Ред 1:
[[Image:Claude Monet, Impression, soleil levant, 1872.jpg|thumb|лявоright|250px300px|„[[Импресия, Изгряващо слънце]]“,Клод Моне, 1872]]▼
{{Течения в изкуството}}
'''Импресионизмът''' е течение в [[изкуство]]то, което възниква във [[Франция]] в края на [[19 век]].
В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на [[физика]]та и на [[цвят (оптика)|цветовете]], за да се постигне по-[[Натурализъм|натуралистично]] предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през [[1860-те|60-те години на 19 век]] видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.
 
'''Импресионизмът''' е течение в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], което се заражда в края на [[19 век]] от група парижки художници. Техните независими [[Художествена изложба|изложби]] им донасят известност през 70-те и 80-те години на века, въпреки силната опозиция от утвърдените академични художници. Името на движението произлиза от творбата на [[Клод Моне]] “[[Импресия, Изгряващо слънце]]” ("Impression soleil levant"), по повод на която [[Луи Льороа]] (гравьор, художник и утвърдил се [[драматург]]) пише силно критична статия във вестник "Ле Шаривари", озаглавена “Изложбата на импресионистите”. Художниците не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат "независими". Запазено е писмо на [[Реноар]], в което той се оплаква: "Наричат ни импресионисти...".
== Епоха ==
▲[[Image:Claude Monet, Impression, soleil levant, 1872.jpg|thumb|ляво|250px|„[[Импресия, Изгряващо слънце]]“,Клод Моне, 1872]]
Във времето, когато имресионизмът възниква, изкуството се счита за [[консерватизъм|консервативно]] [[забавление]]. Академията налага стандартите на френското изкуство — жанровете на творбите (исторически и религиозни картини, както и [[портрет]]и), тъмният им колорит и фините образи, несъответстващи на действителността. Академията насърчава художниците да премахнат всички следи от “замахване с четката”, което изолира изкуството от личността, емоциите и техниките на твореца. Веднъж на две години (впоследствие веднъж годишно) в определени за целта помещения на [[Лувър]]а се провежда изложба на няколкостотин художествени произведения, разделени по жанрове. Кандидатстващите творби са оценявани от жури съставено от художници-академици. Приетите произведения са разглеждани пак от същите няколко академици, които присъждат медал първа, втора или трета степен на някои от творбите, изхождайки от личните си критерии. Един художник от епохата може да направи кариера като участва в "''Салона''", спечели одобрението на журито и медал. Следва откупуване на творбата му от държавата и поръчки от страна на аристократи и заможни буржоа. Художник решил да следва собствени художествени търсения е обречен на провал. Редица млади художници, са редовно отхвърляни от журито, или ако творбите им са приемани, то към тях се отнасят с презрение и надменност. В края на краищата тази практика довела до брожение сред новото поколение творци и раждането на новото изкуство- импресионизма.
 
Импресионистичните картини се характеризират със сравнително малки и тънки, но все пак видими удари с четката, отворена [[Композиция (изобразително изкуство)|композиция]] и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния (често се набляга върху ефекта на изтеклото време). Засягат се ежедневни теми, ''движението'' присъства като ключов елемент на човешкото възприятие и се използват нестандартни гледни точки. Развитието на Импресионизма в изобразителното изкуство скоро води до зараждане на аналогични стилове в музиката и литературата.
==Раждането на импресионизма==▼
[[Картинка:Edouard Manet 058.jpg|right|thumb|250px|"Лодки в Аржентьой", Едуар Мане, 1874 г.]]▼
Името на движението произлиза от творбата на [[Клод Моне]] ''“[[Импресия, Изгряващо слънце]]”'' ("Impression soleil levant"). През [[1874]] г. художниците Моне, Реноар, Дега, Писаро, Сисле и Берта Моризо организират изложба, по повод на която [[Луи Льороа]] (гравьор, художник и утвърдил се [[драматург]]) пише остра критика във вестник "''Ле Шаривари''" (“Le Charivari”). В статията, озаглавена ''“Изложбата на импресионистите”'', Льороа заявява, че ''“Импресия. Изгрев слънце”'' на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция. Той сравнява импресионистичните творби с рисунки, правени от маймуни и твърди, че те са толкова живопис, колкото ходенето на котка по клавиатура на пиано е музика. Жлъчната статия на Льороа дава и името на това ново направление в изобразителното изкуство. Художниците импресионисти не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат "независими". Запазено е писмо на Реноар, в което той се оплаква: "Наричат ни импресионисти...".
 
== Общ преглед на Импресионизма ==
Прословутата изложба влиза в историята на изкуството под името '''''Първа изложба на импресионистите'''''. Организирани са общо осем такива изложби: 1874, 1876, 1877, 1879, 1880, 1881, 1882 и 1886 година. Едуар Мане е единственият голям представител на движението, който не е участвал в нито една от тези изложби. От своя страна Камий Писаро е единственият участвал и в осемте. Изложбите продължават и след 1886 г. но в тях не присъстват големите имена на импресионизма.▼
[[File:Pierre-Auguste Renoir, Le Moulin de la Galette.jpg|thumb|right|"[[Танц в Бужевил]]" (1876), [[Пиер-Огюст Реноар]], [[музей Орсе]]]]
 
Радикали на своето време, импресионистите нарушават правилата на [[академизъм|академичното рисуване]]. Следвайки примера на [[Йожен Дьолакроа|Дьолакроа]] и [[Джоузеф Търнър|Търнър]], те конструират картините си със свободно избрани цветове, които имат предимство пред линията и контура. Освен това, импресионистите рисуват реалистични сцени от съвременни живот и често рисуват на открито. Предходните [[натюрморт]]и и [[портрет]]и, както и [[пейзажна живопис|пейзажите]] обикновено са рисувани в студио. Импресионистите откриват, че могат да уловят моментни и неустойчиви ефекти на светлината рисувайки [[пленер]]. Така те рисуват преди всичко визуални ефекти, а не детайли и използват кратки начупени удари с четка със смесени или изобщо несмесвани цветове (а не слабо смесени или замъглени както е било прието), за да постигнат ефект на наситено цветово трептене.
През [[1863]] г. академиците отхвърлят ''“Закуска на тревата”'' от Едуар Мане главно защото изобразява [[голота|голи]] жени с двама облечени мъже на [[пикник]]. Според критиците, в исторически и [[алегория|алегорични]] творби можело да се изобрази гола жена, но никога в обикновена обстановка. Мане се чувства силно унижен. Неговата картина обаче предизвиква еуфория сред френските художници. На Мане, стремящ се към официална кариера, ролята на водач на бунтарите не допада. Той не се смята за импресионист, но сходството на идеите му с тези на "независимите" го кара да търси тяхната компания. Художникът често посещава кафене „''Гербоа''“, където се събират импресионистите.
 
Френският импресионизъм назрява в същото време, в което много други творци, включително италианските [[Макейоли]] и американецът [[Уинслоу Хоумър]], също изучават рисуването пленер. Импресионистите обаче развиват нова техника, която е специфична за тях.
След като вижда отхвърлените творби, император [[Наполеон III]] издава едикт, който гласи, че този, който ще оценява творбите на художниците, е народът. Така е създаден и “[[Салон на отхвърлените|Салонът на отхвърлените]]” — място, където се събират отхвърлените от критиците картини и всеки има право да ги разгледа и прецени дали заслужено са били пренебрегнати.
 
Пресъздавайки това, което окото реално вижда, а не очертаните детайли на предмета и създавайки смесица от техники и форми, Импресионизъм е предвестник на различни художествени стилове, сред които [[Неоимпресионизъм|Неоимпресионизма]], [[Постимпресионизъм|Постимпресионизма]], [[Фовизъм|Фовизма]] и [[Кубизъм|Кубизма]].
 
▲== Раждането на импресионизма ==
Във средата на 19-ти век (време на промяна за Франция - [[Наполеон III]] прави преустройства в Париж и води военни кампании), френската Академия за изящни изкуства пази традицията и налага стандартите във френското изкуство. Ценят се историческата и религиозната живопис и портретите, но не и пейзажа и натюрморта. Предпочитат се тъмният колорит и фините образи, които изглеждат реалистични погледнати от близо. Академията насърчава художниците да премахнат всички следи от “замахване с четката”.
[[File:MuMA - Monet - Soleil d'hiver à Lavacourt.jpg|thumb|right|"Зимно слънце над Лавакор" (1879-80), [[Клод Моне]], музей "Марло", [[Хавър]]]]
 
Веднъж годишно се провежда [[Парижки салон|Парижкия салон]], на който творбите на кандидатите са оценявани от жури съставено от художници-академици. Приетите произведения са разглеждани повторно от същите академици, които присъждат медал първа, втора или трета степен на някои от творбите. Стандартите им са стандарти на Академията, олицетворявани най-добре от творбите на [[Жан-Леон Жером]] и [[Александър Кабанел]]. Един художник от епохата може да направи кариера като участва в Салона, спечели одобрението на журито и медал. Следва откупуване на творбата му от държавата и поръчки от страна на аристократи и заможни буржоа. Художник решил да следва собствени художествени търсения е обречен на провал. Редица млади художници, са редовно отхвърляни от журито, или ако творбите им са приемани, то към тях се отнасят с презрение.
 
Някои от по-младите художници рисуват в по-светъл маниер от художниците от предходното поколение и по този начин развиват [[Реализъм (изкуство)|Реализма]] на [[Гюстав Курбе]] и на [[Барбизонска школа|Барбизонската школа]]. Те се интересуват повече от рисуване на пейзажи и съвременния живот, отколкото от пресъздаване на исторически или митологични сцени. Група млади реалисти, [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Алфред Сисле]] и [[Фредерик Базил]], които са учили при [[Шарл Глейр]], се сприятеляват и често рисуват заедно. Събират се в кафене "Гербоа", където дискусиите се водят най-често от [[Едуар Мане]], на когото останалите дълбоко се възхищават. Към тях скоро се присъединяват [[Камий Писаро]], [[Пол Сезан]] и [[Арман Гийомен]].
[[File:Edouard Manet - Luncheon on the Grass - Google Art Project.jpg|thumb|"[[Закуска на тревата]]" (1863), [[Едуар Мане]], [[музей Орсе]]]]
 
През 60-те години журито на Салона по неписано правило отхвърля около половината от представените творби на Моне и неговите приятели и приема картините на художници, които са верни на утвърдения стил. През 1863 г. журито отхвърля “[[Закуска на тревата]]” от Мане, главно защото изобразява [[голота|голи]] жени с двама облечени мъже на пикник. Според критиците, в исторически и [[алегория|алегорични]] творби може да се изобрази гола жена, но никога в обикновена обстановка. Отхвърлянето на картината ужасява почитателите на Мане, а необичайно големият брой отхвърлени картини тази година води до масово недоволство. След като император Наполеон III вижда отхвърлените през 1863 г. творби, той постановява преценката на картините да се прави от публиката и организира [[Салон на отхвърлените|Салонът на отхвърлените]]. Въпреки че много от зрителите идват само за да се подиграват, Салонът на отхвърлените насочва вниманието към съществуващата нова тенденция в изкуството и привлича повече посетители от редовния Салон.
 
Исканията на художниците за нов Салон на отхвърлените през 1867 и 1872 са отхвърлени. В края на 1873 г., Моне, Реноар, Писаро и Сисле създават "Кооперативна и анонимна асоциация на художници, скулптори и гравьори", за да излагат творбите си самостоятелно. От членовете на организацията, които скоро включват и Сезан, [[Берта Моризо]] и [[Едгар Дега]], се очаква да се откажат от Салона. Организаторите канят много прогресивни художници да вземат участие в встъпителната изложба, сред които е и [[Йожен Буден]], от когото Моне преди години взима пример за рисуване пленер. Друг художник, оказал голямо влияние върху Моне, [[Йохан Йонгкинг]] отказва да участва, както и Мане. Общо тридесет артисти участват в първата изложба, проведена през април 1874 в студиото на фотографа [[Надар (фотограф)|Надар]].
 
▲Прословутата изложбаИзложбата влиза в историята на изкуството под името '''''"Първа изложба на импресионистите'''''". Организирани са общо осем такива изложби: 1874, 1876, 1877, 1879, 1880, 1881, 1882 и 1886 година. Едуар Мане е единственият голям представител на движението, който не е участвал в нито една от тези изложби. От своя страна Камий Писаро е единственият участвал и в осемте. Изложбите продължават и след 1886 г. но в тях не присъстват големите имена на импресионизма.
 
== Техника и представители ==
[[Картинка:Renoir-Monet painting.png|right|thumb|200px|"Моне рисува в градината", Огюст Реноар]]

През [[Средновековие]]то на картините се гледа като на изображения на исторически и религиозни обекти в преимуществено официален стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица от всекидневието. Много холандски художници от [[17 век]] като [[Ян Стеен]], се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но техните творби остават подвластни на традиционните композиции, що се отнася до изобразяването на [[пейзаж]]а.
 
Изобретяването на [[фотография]]та, която постепенно става все по-популярна, а апаратурата — лесно преносима, до голяма степен се отнема една тривиална функция на изобразителното изкуство - да служи за създаване на "достоверни" портрети и картини за декоративна украса. Вместо да го застраши, фотографията всъщност му носи известно освобождение.
Line 33 ⟶ 47:
 
Влиянието на идеите на Моне, Мане, Дега и другите представители на движението обхваща постепенно целия свят на изкуството и води до обновлението му. Появява се импресионизъм в музиката - [[Клод Дебюси]], [[Морис Равел]], [[Оторино Респиги]] - и в литературата - [[Детлев фон Лилиенкрон]], [[Петер Алтенберг]].
▲[[Картинка:Edouard Manet 058.jpg|right|thumb|250px|"Лодки в Аржентьой", Едуар Мане, 1874 г.]]
 
==Източници==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Импресионизъм“.