Зимен дворец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: az:Qış sarayı is a featured article |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Построен е през [[1754]] - [[1762]] г. от италианския архитект [[Бартоломео Франческо Растрели|Бартоломео Растрели]]. Бил е резиденция на руските [[император]]и, а от юли до ноември [[1917]] г. - на Временното правителство. Изграден е с форма на каре с вътрешен двор; фасадите гледат към р. [[Нева]], [[Адмиралтейство (Санкт Петербург)|Адмиралтейството]] и [[Дворцов площад|Дворцовия площад]]. Парадният вид на сградата се подчертава от пищната украса на фасадите и помещенията. През [[1918]] част, а през [[1922]] г. цялата сграда е предадена на [[Ермитаж]]а.
Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец
През [[1712]] г. Петър I нарежда да му построят неголяма "царска къща в холандски стил". Тя се разположила на мястото, където днес е [[Ермитажен театър|Ермитажният театър]]. През [[1711]] г. след сватбата на Петър I и [[Екатерина I]] "малкият дом" е значително преустроен и превърнат в сегашния дворец. През 1718 г. пред страничната фасада на дома прокарват канал, наречен по името на двореца Зимен канал. Преустройството на първия Зимен дворец е поръчано на архитекта Маторнов. През [[1716]] г. той издига втория Зимен дворец. На 28 януари [[1725]] г. там умира Петър I.
След 10 г. императрицата [[Анна (Русия)|Анна Ивановна]] сметва, че Зимният дворец е прекалено малък и през [[1731]] г. поръчва преустройството му. За новото строителство са изкупени намиращите се в съседство домове на графовете Апраксин и Чернишов и сградата на Морската академия. Те са срутени, а на тяхно място е построен през [[1735]] г. новият — трети, Зимен дворец. След смъртта на Анна Ивановна там живе малолетният император [[
[[Картинка:Intertior_Winter_Palace_or_Hermitage_St.Petersburg_20021009.jpg|thumb|300px|Интериор на Зимния дворец]]
През 1754-1762 г. се появява сградата, която може да се види и днес. По онова време Зимният дворец става най-високата сграда в [[Санкт Петербург]]. Сградата включва 1500 стаи.
През лятото на 1762 г. убиват Петър III и строителството на Зимния дворец е завършено чак при [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява от работа арх. Растрели. През [[1763]] г. тя премества покоите си в югозападната част на двореца. От страната на Дворцовия площад е изградена Тронната зала, а пред нея се появява приемната Бяла зала. Заради нея се премества и трапезарията. До нея се намира Светлият кабинет. След трапезарията следва Парадната спалня, която след години става Елмазени покои. Освен това императрицата
На 29 септември [[1773]] г. в Зимния дворец се състоява сватбата на бъдещия император [[Павел I]] с Вилхелмина фон Хесен-Дармщат ([[Наталия Алексеевна]]). След венчавката висшите особи се събират в Тронната зала, а след това последвал бал, който откриват младоженците. Роклята на Наталия се оказва доста тежка заради посипаните по нея скъпоценни камъни и затова тя успява да потанцува само няколко минути.
Ред 31:
Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състоява през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него.
През [[1869]] г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещите. През [[1882]] г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те год. е изграден водопровод. През [[1884]]-[[1885]] г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от [[1888]] г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във 2-ра зала на Ермитажа построяват електростанция, която за 15 г. е най-голямата в [[Европа]].
[[Александър III]] живее в Зимния дворец крайно рядко. [[Николай II]] живее там до [[1904]] г., когато се премества в Царскоселския Александровски дворец. Зимният дворец тогава става място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. От началото на [[Първата световна война]] сградата е отдадена за [[лазарет]].
|