Преславски народен събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м правопис
Ред 4:
Според достиженията на българската [[медиевистика]] [[Преслав|Преславският]] църковно-народен [[събор]] от кр. на 893 или нач. на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и представлаява връх в [[християнство|християнизаторското]] дело на [[княз]] [[Борис I]]. Съборът не е регистриран в средновековните извори, но свикването му е изведено по научен път от политическата ситуация и посоката на културно развитие на България към кр. на IX век. Проведен е спонтанно по повод насилственото сваляне от власт на княз [[Владимир Расате]] поради опита му да възроди езическата религия. Политическите събития, довели до края на Владимировото управление, са описани най-подробно от абата на Прюмския манастир и автор на една Световна хроника Регинон. Ето какво пише той:
 
„''Князът на този народ'' (т. е. Борис)'', както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и, прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство и като поставил на свое място за княз по-стария си син'' (Владимир) '', подстигалподстригал се,приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това '''свикал цялото си царство''' и поставил за княз по-младия си син'' ([[Симеон Велики|Симеон]])'' , като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество.
 
== Решения ==