Едуар Глисан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
Съвместно с [[Пол Нигер]], Марсел Манвил и други активисти основават през 1961 г. „Фронт за автономия на Карибите и Гвиана”. Заради войната в Алжир генерал Де Гол забранява организацията, а организаторите са арестувани в Гваделупа и експулсирани във Франция със забрана да посещават Карибския басейн.
През 1964 г. е публикуван другият му
На следващата година се завръща в Мартиника, където се заселва. През 1967 г. основава във [[Форт-де-Франс]] „Институт за научни изследвания на Мартиника”, с цел подобряване на образованието на младите жители на Карибите, в съответствие с реалността на тяхната история и география. В този дух основава през 1971 г. и списанието „Acoma”.
Писателят разделя времето си между Мартиника, Париж и Ню Йорк. През 1980 г. получава докторска степен по литература. В периода 1980 г. до 1988 г. работи като директор на списание "Куриер Юнеско". От 1988 г. ръководи Центъра за френски и франкофонски изследвания към Университета на Луизиана, където през 1989 г. е обявен за „почетен професор”. Като „почетен професор” в периода 1994-2007 г. преподава френска литература в университета в [[Ню Йорк]].
През януари 2006 г. е бил помолен от [[Жак Ширак]] да поеме председателството на нов културен център, посветена на историята на търговията с роби. Проектът не се реализира, тъй като с избирането на [[Никола Саркози]] се създава Министерство на имиграцията и националната идентичност, срещу която политика той се противопоставя. През 2007 г. с подкрепата на Ил-дьо-Франс и Министерството на отвъдморските територии основа „l'Institut du Tout-monde” (''Институт за целия свят'') по въпросите на културната глобализация.
| |||