Разлика между версии на „Шуменска крепост“

м
редакция без резюме
м
[[Файл:Shumen Fortress Iz3.JPG|мини|1200п|център|Панорама на Шуменската крепост]]
[[Картинка:The fortress of Shumen.jpg|мини|Шуменската крепост през 1981 г. (въздушна снимка)]]
[[Картинка:The_fortress_of_Shumen 2.jpg|мини|Изглед от Шуменската крепост]]
 
'''Шуменската крепост''' (известна в Шумен и като '''Старият град''') се намира в [[Шуменско плато|Шуменското плато]], край град [[Шумен]].
 
== Географско положение ==
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са [[траки]]те, вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
 
През 15 г. от н.е. [[римляни]]те завладяват днешните земи на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и Шуменската крепост става [[римляни|римско]] владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било [[Даусдава]], но това предположение засега остава недоказано. [[римляни|Римляните]] построяват нова стена, вече със спойка от [[хоросан]] и с кули — правоъгълна и U-образна. Около [[250]] г. [[готи]]те разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките [[Марцианопол]] ([[Девня]]) и [[Абритус]] ([[Разград]]).
 
През 395 година [[Римска империя|Римската империя]] е разделена на [[Западна Римска империя|Западна]] и [[Византия|Източна]] (Византия), като всички български земи остават към [[Византия]]. [[Византия|Византийците]] изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски [[монети]]) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на [[5 век|V]] до средата на [[7 век|VII]] век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на [[хан Аспарух|Аспаруховите]] [[прабългари|българи]] през [[680]]-[[681]] г. районът на крепостта влязъл в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].
 
[[Картинка:Shumen fortress 1.JPG|мини|Една от кулите по югоизточната стена на Шуменската крепост]]
== Крепостта днес ==
[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''94. Шуменска крепост'''{{Br}}[[Регионален исторически музей, Шумен]]]]
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са проведени в периода 1957-1987 година (най-активни през 1974-1981 година) под ръководството на [[Вера Антонова]] от Окръжен исторически музей - гр.град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени - [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[Троя|троянски]] тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара,но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
 
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
 
[[Файл:Shumen Fortress Iz3.JPG|мини|1200п800п|център|Панорама на Шуменската крепост]]
 
== Външни препратки ==