Свети Никола (Сапарева баня): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Община Сапарева баня; Добавяне на Категория:Сапарева баня using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
| сайт =
}}
'''„[[Николай Мирликийски|Свети Никола]]“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Сапарева баня]], [[община Сапарева баня]], [[област Кюстендил]]. ▼
[[File:Sv.Nikola.Sapareva.Banya.4.JPG|мини|260п|]]
▲'''„[[Николай Мирликийски|Свети Никола]]“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] в
== История ==
Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в гр.София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф.Р.Христов разчел надпис с годината - 1160 г.
При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според [[Никола Мавродинов]] "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола. По-голямата църква е била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола" е пощадена, но постепенно започва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания, след Кримската война, група от настанените над квартал Гюргево черкези, започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване. По време на Освождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938).
== Архитектура ==
Църквата е кръстокуполна, със свободни рамена, с дължина 7,2 м. и ширина 5,7 м, а височината при купола достига 6,6 м. Изградена е върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. На изток завършва с дълбока, полукръгла [[апсида]], осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволта. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.
Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти.
Характерният и градеж - тип "потънала тухла", както и дванадесет стенният купол и аркирани ниши определят живописния и вид. Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.)
== Патрон ==
През средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в [[Мира]] в гр. [[Бари]], [[Италия]], където се пазят и до днес. В България денят на светеца - [[Никулден]], се чества на [[6 декември]].
== Литература ==
Line 52 ⟶ 50:
* [http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm#2 Житие на св. Николай Мирликийски]
[[Категория:Български средновековни църкви
[[Категория:
[[Категория:Църкви в Сапарева баня]]
[[Категория:Софийска епархия]]
{{Link GA|en}}
| |||