Николай I (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м смяна шаблон
PANGENIUM (беседа | приноси)
м граматическа поправка
Ред 23:
По времето на своя понтификат Николай I се заема с християнизирането на [[славяни]]те. Този негов ангажимент в Източна Европа води до конфликти с Източната църква в [[Константинопол]].
 
Той води преписка с българския княз [[Борис I]] относно това да ръкоположи [[Формоза Портуенски]] за епископ на [[България]], но папата отказва. По време на кореспонденцията умира. По негово време настъпва Фотиевата схизма с константинополския патриарх [[Фотий]]. Един от силните в политически аспектиаспект папи. Произхожда от благороднически римски род в Рим, син нa Defensor ''Theodore''. В Курията влиза като послушник при [[Сергий II (папа)|Сергий II ]] (844-847) и стига до помощник дякон. При [[Лъв IV ]] e дякон, а при [[Бенедикт III]] се налага като най-активния в тясното обкръжение, като след смъртта му е избран за папа.
Oще в началото на понтификата си се замесва в спорове около свалянето на Константинополския патриарх [[Игнатий (константинополски патриарх)|Игнатий]] и ръкополагането на [[Фотий]]. По молба на последния [[Николай I]] изпраща легати в Константинопол за участие в събор за иконоборството и съдбата на патриаршеския престол. През 861 г. на събора папските легати превишават властта си под натиска на императорския двор и Николай I, свикват специален събор в Рим през 863 г., за да отхвърли Константинополския. През 866 г. папата отговаря на допитванията на [[Борис I Български]] по верски въпроси и отговорите му се считат и до днес за класически изложение на ранносредновековната литургия, дисциплина и теология. Фотий обявява Николай I за свален през 867 г., но на следващата година той губи престола си.