Еклектика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
'''Еклектиката''' се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са [[стоик|стоиците]] [[Панет]] и [[Посидон]], а от римската школа - [[Цицерон]] и [[Сенека]].
=== Еклектиката в архитектурата и вътрешния дизайн ===
В дословен
превод от старогръцки думата означава способност за избор на най-доброто от
чуждите творби, но в интериора този термин означава по- скоро лишено от
принципи съчетаване на разнородни художествени мотиви.
„Дойдохме
тук заводите да видим
не с цел
по-мъдри пак да си отидим,
а само в
случай, че попаднем в ада,
за нас да
няма вече изненада.“
Робърт
Бърнс, 1787г.
Наистина,
това стихотворение на Робърт Бърнс показва отношението към заводската продукция
и фабричното производство в началото. До тогава интериорите са дело на
ограничан кръг от художници и занаятчии и достъпни за малко платежоспособни
граждани. Именно серийното производство с всички негови недостатъци помага да
се стопи поне малко границата между богати и бедни и прави достъпни дори и за
низшите слоеве уютът, красотата и изяществото. Това е епоха, в която думи като
честен, порядъчен, благочестив, се употребяват по-скоро в ироничен смисъл. Но
това е и епохата на електричеството, на влака, на стоманата, на голямата химия,
на автомобила, на пощата.
Забогатялата
едра, средна и дребна буржоазия иска да подражава по показност и разкош на
обеднялата аристокрация. За тази цел тя притежава пари, но й липсват
художествени традиции.
За късо
време се „осъвременяват“ почти всички стилове на предходните столетия.
Осъвременяват се и имената на стиловете: нова готика, нов ренесанс, ново
рококо, втори ампир. По историческа инерция в някои държави те отново се
свързват с имената на владетелите: стил „Луи Филип“, стил „Наполеон ІІІ“,
викториански стил.
==== Обща
характеристика ====
Общото и
най-характерното за тези стилове е претрупаността с предпочетените декоративни
мотиви и краткото им съществуване. Защото в изграждането на интериора вече е
навлязла модата. Най-често интериорите се украсяват със смесица от всички
познати стилове. Стига се до отделен стил за всяка стая: трапезария в стил
„Анри ІІ“, гостна „Людовик ХV“, спалня „Людовик ХVІ“. Забогателите търговци и
занаятчии смятат за привилегия да пушат в кресло стил „Регентство“ или да спят
в легло стил „Помпадур“. Поверено в ръцете на големи творци това не е лошо.
Лошото е , че в по-скромните жилища навлиза лавина от посредствени имитации. Те
идват от фабричното производство, което има производствените мощности, но не и
художествения вкус. Производителите черпят от богатия исторически арсенал всяка
форма, която им хареса.
==== Помещения ====
Помещенията
в обикновените жилища са най-често правоъгълни и много често обогатени откъм
фасадата с малки еркери или ниши. Височината им е заимствана от дворците, но
стаите са сравнително малки и изглеждат подчертано извисени. За освежаване на
въздуха при тази ненужна височина се предвиждат дори специални вентилационни
канали. Стените са покрити с тапети. В по-представителните помещения те са
разчленени на полета, украсени с романтични пейзажи или орнаменти на
класицизма. Ако собственика иска да се самоизтъкне , рисунките и орнаментите обхващат и тавана.
Вратите са сравнително високи, понякога оптически доизвисени с декоративни
надстройки. Подовете са с паркет, почти във всяка стая има зидана кахлена
печка.
==== Мебели ====
Мебелите са
с по-тежки, от когато и да е било форми. Те са претрупани с резби, украшения,
ресни и пискюли. Креслата започват да се превръщат във фотьойли, като запазват
квадратния си или правоъгълен гръб, но подлакътниците им са често заоблени в
елегантната дъга на лебедова шия. С претенциозна извивка е и гондолата-кушетка,
която започва да се среща в почти всяка стая. Най-много разновидности имат
масите: разтегателни при игра на карти с повече партньори, за шах: с
чекмедженце за фигурите, за шиене с игленици, за бръснене с легенче, за миене с
мивка и т. н. Поради липса на място се появяват комбинираните мебели, например
съчетание на разтегателна маса с шкаф, библиотека с витрина за сервизи, работна
маса с пиано. Вещите затрупват всяко кътче в жилищата. Картини в пищни рамки,
стенни и настолни часовници с чудновата украса и технически ефекти, абажури с
ресни и пискюли, поставени върху бродирани ръкоделия, те изпълват витрините и
плотовете на мебелите. Най-много се харесват меките и уютни форми на късното
рококо. Повечето от тези вещи са сладникаво сантиментални, далеч от зрялата
художествена форма на своите праобрази.
==== Орнаментика ====
Опасният
вкус към копия и подражания не отминава и орнаментиката. Чистите промишлени
форми на предметите са скрити под различни фантастични орнаменти: спиците на
колелата са превърнати в кентаври, дръжките на тенджерите в претенциозни
скулптури, дръжките на вратите във фантастични животни. Облегалките на
столовете са разработени като прозорците на готическа катедрала, корнизите
завършват с лъвски глави и др. А когато липсват традиционни прототипове се
измислят нови форми: електрическите лампи са оформени като свещи с илюзия за
полуразмекнат и леко протекъл бронз.
==== Интериор ====
Интериорът е
претрупан. Липсата на свеж вкус се компенсира с изобилие на лъскави материи и
форми. Помещенията са в тежки и тъмни тонове, а прозорците са скрити зад
бродирани завеси и тежки драперии от плюш. Стаите са препълнени с мебели,
картини и много вещи, като че ли не са предназначени за живеене, а за музейни
складове. Картините по стените са скупчени като малки острови и всяка е с
различна големина и форма.
Родените под
знака на еклектиката интериори от втората половина на 19 век ни показват, как
при отсъствието на стилово единство и при претрупаността с вещи пътят към
пълноценен жилищен интериор се оказва напълно затворен.
==== Видове
екликтични стилове ====
Подражателното
рококо, премесено с мотиви от класицизъм и ампир е известно във Франция като
стил „Луи Филип“, в Англия му съответства викторианският стил. Подражателният
ампир във Франция е известен като втори ампир или стил „Наполеон ІІІ“
/1852-1870/. В Германия около 1880г. се развива „древногерманският стил“. Между
1860 и 1880г. е на мода новоренесансов стил, известен като Виенски ренесанс. [[Категория:Философия]]
| |||