Ильо войвода: Разлика между версии

[[Руско-турска война|Руско-турската война]] от [[1877]]-[[1878]] г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за [[Свищов]] и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на волнаопълченска чета. Води отряда в [[Ловеч|Ловешко]] в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал [[Йосиф Гурко]]. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на [[Юрий Задерновски]], началник дивизион на [[4-ти улановски харковски полк]], със задача преследване на турците по посока [[Радомир]]-Кюстендил. На [[27 декември]] [[1877]] г. е освободен Радомир, на [[2 януари]] [[1878]] г. – [[Дупница]]. На [[4 януари]] 1878, получил негласно разршение да се придвижи към Кюстендил, Ильо войвода организира разузнаване по билото на [[Конявска планина|Конявската планина]], а на [[8 януари]] 1878 навлиза с цялата си чета в с. [[Коняво]]. Изпраща неколцина доброволци в Кюстендил да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска и че трябва градската община да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта на дядо Ильо успява и Временното градско управление в Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди. Той от своя страна изпраща в Кюстендил полковник Ю. Задерновски с един ескадрон руска войска. На [[11 януари]] 1878 четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. На [[12 януари]], поради настъплението на многобройна турска войска откъм [[Крива паланка]], са принудени да се оттеглят. На [[17 януари]] един силен руски отряд, начело с генерал барон Майендорф и четата на капитан Ильо повторно освобождават Кюстендил. По заповед на коменданта на града поручик Н. Савойски, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари той повежда четата към родното [[Малешево]]. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села. На [[22 март]] Ильо войвода отива в [[Сан Стефано]]. Там получава и поредния си орден „[[Орден за храброст|За храброст]]“. <ref>Петринска, М., ''Ильо Войвода житие-битие'', София, 1988, Народна Младеж, с. 76</ref> Около два месеца трае “българското царство”, установено от войводата в Малешево. През месец април многобройна турска войска идва от Скопие.