Разлика между версии на „Вируси“

6 байта изтрити ,  преди 6 години
м (Премахнати редакции на 195.24.88.172 (б.), към версия на EmausBot)
През 1884 година френският микробиолог [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на [[бактерии]]те. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76-77}} През 1892 година руският биолог [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлек от листа на инфектирани тютюневи растения остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че инфекцията може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}}
 
През 1898 година нидерландскиятхоландският микробиолог [[Мартинус Бейеринк]] повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген.{{hrf|Dimmock|2007|4-5}} Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича ''contagium vivum fluidum'' (разтворим жив микроб) и ''virus'', общо наименование на патогените, използвано през 18 век.{{hrf|Collier|1998|3}} Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от [[Уендъл Стенли]], който доказва, че те са частици.{{hrf|Collier|1998|3}} По същото време, през 1899 година, германският бактериолог [[Фридрих Льофлер]] провежда подобен експеримент с инфекция на [[шап]] и също стига до извода, че става дума не за токсин, а за възпроизвеждащ се патоген.{{hrf|Collier|1998|3}}
 
Към края на 19 век вирусите се дефинират чрез тяхната [[заразност]], възможността да бъдат филтрирани и нуждата им от жив гостоприемник. По това време вируси са наблюдавани само при растения и животни. В началото на 20 век английският бактериолог [[Фредерик Туорт]] открива група вируси, инфектиращи бактерии, които днес са известни като [[бактериофаг]]и.{{hrf|Shors|2008|589}} Канадският микробиолог [[Феликс д'Ерел]] описва вируси, които, добавени върху бактерии върху [[агар-агар]], създават зони с мъртви бактерии. Той внимателно разтваря суспензия от тези вируси и установява, че най-разредените разтвори не унищожават всички бактерии, а създават отделни области от мъртви организми. Преброявайки тези области и умножавайки броя с коефициента на разреждане, той успява да изчисли броя на вирусите в първоначалния разтвор.{{hrf|D'Herelle|2007|553-554}}
Анонимен потребител