УикиЛийкс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уикликс --> уикилийкс (навсякъде); wikileaks --> уикилийкс (в тялото)
Ред 2:
{{обработка}}
 
[[Файл:Wikileaks logo.svg|thumb|right|Логото на УикиЛиксУикилийкс]]
'''УикиЛиксWikiLeaks''' (произнася се {{IPA|/ˌwɪkɪˈliːks/}} — «уикили́йкс», от английски ''[[wiki]]'' и ''leak'' — теч), на [[български]] '''Уикилийкс''', е международна [[социална мрежа]] по проект, който дава възможността за анонимно редактиране на статии посредством [[МедияУики]], [[Freenet]], [[Tor]] и [[PGP]].
 
Целта на проекта е "публикуване и [[анализ]] на [[документ]]и, получени вследствие изтичане на [[информация]]". За навигация с осигурен защитен достъп може да се използва протокола [[HTTPS]].
 
Въпреки името си, УикиЛиксУикилийкс не е традиционен [[уики]] сайт. Читателите, които не разполагат с необходимите разрешения, не могат да променят неговото съдържание. [6] [[Джулиан Асанж]] (Julian Assange), австралийски интернет активист, е представян като основател на сайта и главен редактор.[7] Kristinn Hrafnsson е вторият от двамата сътрудници, които публично са свързани с WikiLeaksУикилийкс от 2011 година. Hrafnsson е също така член на компанията Sunshine Press Productions с Assange, Ingi Ragnar Ingason и Gavin MacFadyen.[8][9]
 
Ред 14:
Сайтът публикува хиляди документи от източници, които разобличават корпоративната и правителствената корупция.
 
“УикиЛикс”“Уикилийкс” разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията. Страницата на “Уикилийкс” в “Туитър” посочва местоположението й като “навсякъде”. Сътрудниците на сайта използват кодирани комуникации тъй като са следени. Към 10 декември 2010 сайтът има 1559 огледални изображения. <ref>[http://web.archive.org/20101207083221/213.251.145.96/mirrors.html WikiLeaks Mirrors]</ref>
 
Групата е публикувала множество важни документи, които са станали тема за първа страница в пресата. Ранните издания включват документации за разходи за екипировка за войната в Афганистан и корупцията в Кения.[10] През Април 2010, WikiLeaksУикилийкс публикува снимка от въздушния удар по Багдад на 12 Юли 2007 Baghdad, в който загиват иракски журналисти. През месец юли същата година, WikiLeaksУикилийкс издава Afghan War Diary, компилация от повече от 76,900 документа за войната в Афганистан, които преди това не са били публично известни.[11] През октомври 2010, групата пуска пакет от почти 400,000 документа наречен Iraq War Logs в сътрудничество с главни организации за комерсиална преса.[12] През Април 2011, WikiLeaksУикилийкс започва публикацията на 779 секретни файла, свързани със затворниците, задържани в Guantanamo Bay detention camp.[13]
През ноемрви 2010, WikiLeaksУикилийкс си сътрудничи с големи организации за глобална преса, за да издаде редактирана версия на дипломатическите канали за връзка на държавния департамент на САЩ. На 1 Септември 2011 става известно, че криптирана версия на големия архив на WikiLeaksУикилийкс с нередактирани канали за връзка на държавния департамент на САЩ е била достъпна чрез Bittorrent за месеци и криптографския ключ е бил достъпен за тези, които са знаели къде да го потърсят. WikiLeaksУикилийкс обвинява бившия си партньор The Guardian за изтичането на информация и журналиста на вестника David Leigh, който е разкрил ключа в книга, публикувана през Февруари 2011;[14] The Guardian твърди, че вината е на WikiLeaksУикилийкс тъй като те са създали предствата, че криптографският ключ е временен (което е невъзможно за криптографски ключ, ползвян за файл).[15] Der Spiegel докладва по-сложна история[16, която е свързана с грешки и на двете страни. Широко изразяваните страхове, че пробива може да застраши невинни животи [17][18], не са подкрепени с доказателства.
Founding
 
== Основаване==
 
Домейна wikileaks.org domain name е регистриран на 4 Октомври 2006.[3] Уеб сайта е стартиран и публикува първия си документ през Декември 2006.[19][20] WikiLeaksУикилийкс е представяна от Януари 2007 от Julian Assange[21]
WikiLeaksУикилийкс разчита широко на доброволци и е описвала основателите си като смесица от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от старт-ъп компании от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Америка .[23] Сайтът пъвроначално е стартиран като уики, което може да се редактира от потребителите, но прогресивно се е развил в по-традиционален модел на публикуване и вече не приема потребителски коментари или редакции . Към Юни 2009 сайтът е имал повече от 1200 регистрирани доброволци [23] и членове на управителния състав, включващи Assange, Jash Vora и други хора, някои от които са отрекли връзка с организацията.[24][25]
Въпреки името "WikiLeaksУикилийкс", уеб сайта не е уики-базиран от Май 2010.[26] Също така, въпреки общото объркване[27] , WikiLeaksУикилийкс и WikipediaУикипедия не са свързани един с друг("wiki" не е марка);[28][
 
== Цели ==
Уебсайта WikiLeaksУикилийкс твърди, че неговата цел е да предостави важни новини и информация на обществото ... Една от най-важните дейности е да публикува материали от оригинални източници заедно с историите, за да може читателите и историците да видят доказателство за истината."
Друга цел на организацията е да подсигури това, че журналистите не влизат в затвора за изпращане на секретни или класифицирани документи по електронна поща. Онлайн "drop box" пощенска кутия (която в момента не функционира) е била проектирана за да предоставя "иновативен, секретен и анонимен начин за източниците да предоставят информация на журналистите."
Проектът е сравняван с изтичането на документи на Пентагона от Daniel Ellsberg през 1971.[32] В САЩ, изтичането на някои документи може да бъде легално. Според закона Конституцията гарантира анонимност, поне в областта на политическите разкрития.[32] Авторът и журналист Whitley Strieber е говорил за ползите от проекта WikiLeaksУикилийкс, изтъквайки че "изтичането на правителствен документ може да означава затвор, но присъдата е сравнително къса. На много места присъдата е дълъг затвор или дори смърт като в Китай, части от Африка и Близкия изток."[33]
 
==Публикации==
Ред 43:
- корупция от семейството на бившия кенийски лидер Daniel arap Moi .[102]
- протоколл на американската армия в Guantanamo Bay detention camp.[103]
- обвинения за нелегални дейности в клона банка Swiss Bank Julius Baer на Кайманските острови, след което банката завежда дело срещу WikiLeaksУикилийкс.[105]
- съдържанието на акаунт в Yahoo на Sarah Palin (по време на президентските избори).[109]
- списък с членовете на дясната партия British National Party.[111]
Ред 58:
- лист от забранени или нелегални уеб адреси в Австралия, Дания и Тайланд. .[127][128][129]
 
== Решение по казуса УикиЛиксУикилийкс на съда на Калифорния от 2008 г. ==
Проектът става известен, след като съдът на щата Калифорния в САЩ на 18 февруари 2008 г. удовлетворява искането да бъде отказан достъп до първоначалния интернет-адрес ''wikileaks.org''., а регистраторът на адреса Dynadot е осъден да изтрие всички [[Domain Name System]] записи на този [[домейн]].
 
Ред 64:
 
== Публикуването на секретни документи в сайта ==
Сайтът помести скандален [[видеоклип]] на американска хеликоптерна атака в [[Ирак]] през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от [[Ройтерс]]. Нападението бе наречено "косвено убийство". Същата година бе публикуван наръчник за поведението на американските войници в затвора в [[Гуантанамо]]. С него се доказа, че сътрудници на Червения кръст умишлено не са били допускани до определени затворници, което дотогава се отричаше от [[Федерално правителство на САЩ|правителството във Вашингтон]]. Две години по-късно "УикиЛиксУикилийкс" разкри неморалните практики на сътрудници на исландската банка Кауптинг Банк, малко преди тя да фалира. Разкритието доведе до големи протести в страната и до оставката на правителството в [[Рейкявик]]. Тайният доклад на [[Бундесвер]]а за бомбардировката на две цистерни в [[Афганистан]] с много цивилни жертви, също стана публично достояние чрез сайта. На "Уикилийкс" се появи и "изчезналият" миналото лято доклад на българската [[Държавна агенция „Национална сигурност“]] (ДАНС).
 
В публикуваните през лятото на 2010 г. 90 000 военни документа на [[Пентагон]]а бяха разкрити нови детайли, включително и за [[Осама бин Ладен]], въпреки че американското правителство твърди, че няма информация за него "от години". През август 2006-а доклад на американското разузнаване твърди, че Бин Ладен е на среща в [[Куета]], столицата на пакистанската провинция [[Белуджистан]]. Той и други, включително лидерът на талибаните молла Омар, са организирали самоубийствени атаки в Афганистан. Целта на атаките е била неизвестна, но било ясно, че атентаторите са носели експлозиви от Пакистан.
Ред 70:
Сайтът си спечелва гнева на администрацията на [[Държавен департамент|Държавния департамент]], публикувайки през лятото на 2010 г. 77 000 поверителни документа за [[Война в Афганистан (от 2001)|войната в Афганистан]], разкриващи извършването на [[военни престъпления]] от [[Армия на САЩ|американската армия]] срещу мирното и цивилно население на страната. След качването на тези документи за свободен достъп в [[интернет]], основателят на сайта [[Джулиан Асандж]] обявява, че готви още нова порция от 15 000 други, съдържащи [[класифицирана информация]] за военния конфликт.
 
В края на октомври 2010 г. "[[Гардиън]]" получава 390 000 документа преди публикуването им в "УикиЛиксУикилийкс", уличаващи иракските сили за сигурност в тормоз на затворници, убийства, мъчения и изнасилвания. Според документите Съединените щати са знаели за издевателствата на иракските полицаи и войници, но не са извършили разследване. <ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3350611&tid=40 "Уикилийкс" хвърля нова бомба с 390 000 документа]</ref>
 
== Скандалът с основателя на сайта ==
Прокуратурата на [[Швеция]], за чието убежище кандидатства основателят на „Уикилийкс” Джулиан Асандж, го обвинява в нападение и изнасилване на две шведки. След преразглеждане на материалите по образуваното дело, прокурорът по случая оттегля обвинението за изнасилване, но разследването по обвинението за нападение остава, тъй като според шведското законодателство секс, при взаимно съгласие но без да се използват предпазни средства, се счита за нападание. Асандж смята, че е възможно [[Пентагона|Пентагонът]] да стои зад обвиненията в нападение и изнасилване. Целта е чрез въртене на мръсни номера и отправяне на неверни обвинения към Асандж да се унищожи сайтът, поставящ американската армия в затруднено положение заради публикуването на поверителни документи. Това изтъква Асандж в интервю, публикувано в шведския таблоид „[[Афтонбладет]]“. Той разказва в интервюто си за вестника, че е бил предупреден да е нащрек за сексуални капани, без да уточнява дали смята, че е станал жертва именно на този тип машинации. В своето интервю, Асандж отрича твърденията на шведките за нападение и изнасилване срещу тях от негова страна и ги определя като злонамерена маневра срещу "УикиЛиксУикилийкс".
 
На 7 декември 2010 Асанж е арестуван, след като доброволно се явява в участък на лондонската полиция. Съдът в Уестминстър отказва пускането му под гаранция.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=700895 Задържаха основателя на "УикиЛиксУикилийкс" Асандж]</ref> Арестът предизвиква широки реакции на обществена поддръжка. Клубът на журналистите в Мексико открива мемориална плоча "в знак на признателност към Асандж заради приноса му към разбуждането на човешката съвест". Вицепрезидентът на Боливия Алваро Гарсия Линера публикува на официалния си сайт всички секретни дипломатически телеграми, разпространени от „Уикилийкс”. <ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3464691 Vesti.bg]</ref>
 
== Масмедиите за сайта ==
''Не знам как да нарека това, което “УикиЛикс”“Уикилийкс” прави, и не го казвам с пренебрежение'', казва [[Пол Стайгър]], главен редактор на организацията за разследваща журналистика “[[ПроПублика]]” и бивш отговорен редактор на “[[Уолстрийт джърнъл]]”. По думите му журналистиката на групи е ново явление.
 
Руският вестник "Росийская газета" пише, че огласената информация може да подкопае доверието към [[САЩ]] от страна на техни съюзници и партньори.
Ред 84:
== Правителствата за сайта ==
 
== В защита на Джулиан Асандж и WikiLeaksУикилийкс ==
[[File:Daniel Ellsberg 2006.jpg|thumb|right|Даниел Елсберг (разкрил пред обществеността "Дневници на Пантагона" през 1971 г.) е един от основните защитници на УикиЛиксУикилийкс]]
 
Преди да бъде арестуван от английските власти Джулиан Асандж заяви в онлайн изданието на британския в. „[[Гардиън]]”, че архивните документи за американската дипломация, подготвени за публикуване на сайта „Уикилийкс” са на разположение в шифрован вид в над 100 000 лица от цял свят. Предполага се, че е имал предвид торенти разпръснати по торент-сайтовете в световната интернет мрежа. При инцидент с хората, които поддържат сайта, автоматично ще бъдат публикувани ключови документи, а също и паролите с които могат да се разархивират файловете в съответните торенти. В допълнение целият архив вече е предаден на много новинарски издания.<ref>[http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=10178:-100-000-&catid=60:2009-03-18-08-38-05 "Уикилийкс" пази материалите си в 100 000 души]</ref>
Ред 103:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.wikileaks.org/ WikiLeaksУикилийкс (на аглийски)]
 
== Вижте също ==