Битка при Сетина: Разлика между версии

След десетилетни борби за покоряване на [[България]] през лятото на 1014 г. Василий II печели решителна победа край [[Беласица]].<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, Том I, Част II, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-697] (взето на 25.1.2008)</ref> Възползвайки се от дестабилизирането на българската държава след смъртта на цар [[Самуил]] (6 октомври 1014 г.), византийците проникват дълбоко в [[Македония (област)|Македония]] (по това време държавно-политическо средище на България) и превземат редица крепости ([[Битоля]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Охрид]], [[Воден]], [[Мъглен (област)|Мъглен]])<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 705-710, 716-717] (25.1.2008)</ref>. След безуспешен опит за помирение с императора<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 713-716] (25.1.2008)</ref> цар Иван Владислав организира отпор. С помощта на войводите [[Ивац]] и [[Кракра Пернишки|Кракра]] са отвоювани част от изгубените градове. В [[битка при Битоля (1015)|битката на Пелагонийското поле]] (септември 1015 г.) и при обсадата на [[Перник]] (лятото на 1016 г.) византийците търпят неуспехи<ref>''Златарски'', История на българската държава, Том I, Част II, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 717, 725] (25.1.2008)</ref>.