Оберто II ди Биандрате: Разлика между версии

Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на ''[[bailli]]'' и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицъри, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се бунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се съмнява в правото на последника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизирали най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)| Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който бил обаче в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[ДуръсДрач|Дирахиум]] до [[Бяло море|Егей]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|Филиполис]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[Бертхолд II (Катценелнбоген)|Бертхолд от Катценелнбоген]] го затваря в замъка на [[Сяр|Серез]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в Равеника той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.