Ервин Ромел: Разлика между версии

Ромел е роден в [[Хайденхайм]], [[Германия]], на 45 километра от [[Улм]], в [[Вюртемберг|кралство Вюртемберг]] (част от [[Германска империя|Германската империя]]). Той е кръстен на [[17 ноември]] [[1891]] г. и е вторият син на [[Протестантство|протестантски]] директор на средно училище в [[Аален]] - професор Ервин Ромел Старши и на Хелене фон Луц, дъщеря на местен сановник. Двойката има още три деца,: двама синове - Карл и Герхард, и дъщеря - Хелене. По-късно, връщайки се към детството си, Ромел казва: "Моите детски години минаха много щастливо".

На 14-годишна възраст Ромел и негов приятел построяват планер, който има способността да лети на къси разстояния. Младият Ромел възнамерява да стане [[инженер|самолетен инженер]] и през целия си живот проявява необикновени технически умения. По настояване на баща си през 1910 г. се присъединява към 124^-ти [[Вюртемберг|вюртембергски]] [[пехота|пехотен]] [[полк]] като [[офицер]]ски кадет и малко след това е изпратен в училището за офицерски кадети в [[Гданск|Данциг]]. Дипломира се през ноември 1911 г. и е произведен в [[лейтенант]] през [[януари]] [[1912]] г..

В началото на 1911 г., докато учи в кадетското училище, среща своята бъдеща съпруга - 17-годишната Лусия Мария Молин (обикновено наричана „Луси“). Те се женят през 1916 г. и през 1928 г. им се ражда син, [[Манфред Ромел|Манфред]], който по-късно става [[кмет]] на [[Щутгарт]]. Запознати твърдят, че по това време Ромел има афера с Валбурга Щемер, - връзка, довела до раждането на дъщеря на име Гертруд.<ref>John Bierman and Colin Smith ''The Battle of Alamein: Turning Point, World War II'', стр. 56</ref>

По време на [[Първата световна война]] Ромел се сражава във [[Франция]], [[Румъния]] (''виж: [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънска кампания]]'') и [[Италия]] (''виж: [[Италианска кампания (Първа световна война)|Италианска кампания]]'') като част от вюртембергския планински [[батальон]] от състава на елитния „[[Алпийски корпус]]“. Докато служиСлужейки в това войсково подразделение, си спечелва репутацията на човек, който бързо взима [[тактика|тактически]] решения. Раняван три пъти, той е награден с [[Железен кръст]] - II^-ра и I^-ва степен. Ромел също така получава най-високото отличие на [[Прусия]], [[Pour le Merite|орден „За заслуги“]], след боевете в планините в западна [[Словения]] — [[Битки при Изонцо|битките при Изонцо]] на фронта Соча. Отличието идва като резултат от [[Битка при Лонгароне|битката при Лонгароне]] и превземането на [[Матажур|планината Матажур]] (днешна [[Италия]]; тогава [[Словения|словенска]] територия - „Velika baba“), пленяването на около 150 италиански офицери, 90009 000 войници и 81 артилерийски оръдия. Неговият батальон използва [[химическо оръжие]] в боевете при Изонцо и също играе ключова роля при победата на [[Централни сили|Централните сили]] над италианската армия в [[Битка при Капорето|битката при Капорето]]. Интересното е, че Ромел е служил в същия пехотен полк като [[Фридрих Паулус]] - и двамата по-късно предвождат армии в катастрофални загуби за Третия райх.

====Между воененМеждувоенен период====

След войната Ромел е командир на батальон, от 1929 до 1933 г. е инструктор в [[Дрезден]]ското Пехотно училище и в [[Потсдам]]ската Военна Академияакадемия (от 1935 до 1938 г.). Военните дневници на Ромел, „[[Пехотни атаки]]“ (на [[немски]]: ''Infanterie greift an''), публикувани през 1937 г., стават най-високо ценената военна книга и привличат вниманието на [[Адолф Хитлер]], който го прави отговорен за взаимодействието между Военното Министерствоминистерство и „[[Хитлерюгенд]]“ (Хитлеровата младеж), както и за [[паравоенни]]те дейности на Хитлерюгенд: теренни упражнения и точна стрелба. Ромел енергично се отдава на новата си работа.

През 1938 г. Ромел, вече [[полковник]], е посочен за комендант на Военната Академияакадемия във [[Винер Нойщад]] (Терезианска Военна Академияакадемия). Тук той започва своето продължение на „Пехотни атаки“, „Танкови атаки“, понякога превеждано като „Танкът в атака“. Не след дълго Ромел е преместен от този пост, за да поеме командването над „Личния Охранителенохранителен Батальонбатальон на Хитлер“ (на [[немски]]: ''FuhrerBegleitbataillon''), предназначен за специален „Железопътен вагон“ (на [[немски]]: ''Fuhrersonderzug''), който фюрерът използва при визитите си в окупираните [[Чехословакия]] и [[Клайпеда|Мемел]]. В този период Ромел се сприятелява с [[Йозеф Гьобелс]], министър на [[пропаганда]]та в Райха. Гьобелс става негов горещ почитател и по-късно благодарение на него подвизите на Ромел са отразени подобаващо във всички медии.

Ромел моли Хитлер да му повери една танкова дивизия и на [[6 февруари]] [[1940]] г., само три месеца преди инвазията, той поема командването над [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7^-ма танкова дивизия]] за [[Битка за Франция|План Гелб]], нахлуването във [[Франция]] и [[Холандия]]. Това „ходатайстване“ предизвиква недоволство сред неговите колеги [[офицер]]и. Началникът на армейския персонал не е съгласен с предложениетоназначаването на Ромел, основавайки се на факта, че той няма опит с бронирани сили, но вместо това смята, че е подходящ за една планинска [[дивизия]], нуждаеща се от командир.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 39</ref> Ромел обаче е придавал особено значение на мобилната пехота и вече се е уверил в полезността на бронираните сили при [[Полска кампания (1939)|инвазията в Полша]]. Той започва да се адаптира и да учи техниката на бронетанковата война бързо и с огромен ентусиазъм.<ref>Liddell-Hart. ''The Rommel Papers'', p. 6.</ref>

На [[10 май]] [[1940]] г. 7^-ма танкова дивизия, част от 15^-ти корпус под ръководството на [[Херман Хот|Генерал Хот]], напредва в [[Белгия]], за да достигне до [[Маас|река Мьоз]] близо до [[Динан]]. При Мьоз танковете са задържани, тъй като мостът се разрушава и се защитава от белгийците със [[снайперисти]] и артилерийска стрелба. Германците, които нямат добро димно прикритие на офанзивата си, понасят жертви и Ромел, който поема лично командването по преминаването на реката, нарежда близките няколко къщи да бъдат подпалени, за да се прикрие атаката. Германските танкови гренадири пресичат реката с гумени лодки, заедно с Ромел, който води втората вълна на речното преминаване.<ref>von Luck. ''Panzer Commander''. p. 38</ref> Дивизията нахлува дълбоко в противниковите територии, винаги подтиквана от Ромел и далеч пред всякакви приятелски сили.

Тактиката на Ромел за дръзко нахлуване напред - чрез игнориране рисковете по фланговете и тила и разчитане на шока и деморализацията във вражеските редици, донася много дивиденти по време на победния „марш“ през Франция. <ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 44</ref> Когато се натъква на съпротива, Ромел просто нарежда танковете си в авангарда и се надява врагът да се предаде при внезапната атака. Този метод компенсира недостатъка, който имат германските танкове от гледна точка на бронировката и малокалибрените оръжия, и често принуждава огромни формации от тежки вражески механизирани сили да спрат огъня, макар да имат добри изгледи за победа.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 45</ref> Този подход, макар да спасява много жертви и за двете страни, причинява и сериозни злополуки. Например, немските танкове стрелят по конвой от френски камиони, докато не ги доближат достатъчно за да открият, че пренасят ранени от фронта.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 45</ref>

Към 18 май дивизията е завладяла [[Камбре]], но напредъкът на Ромел е спрян за кратко, когато Началникначалник-щабът му, който е още с немоторизираната част от дивизията в Белгия и няма съобщения от Ромел, пише на Ромел, че неговата група е твърде отдалечена и не е заредена с гориво, за да бъде изпратена.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 50</ref>Тук се заражда малък градус на напрежение, защото от една страна Ромел възприема като пренебрежителна нагласата на част от неговите заместници, а от друга неговият началник-щаб е критичен спрямо неуспеха на Ромел да държи осведомени щабните си офицери за своята скорост на придвижване.

На 20 май танковете на Ромел достигат [[Арас]]. Тук той възнамерява да отреже пътя на Британските експедиционни сили към брега и [[Ханс фон Лук]], командващ разузнавателния батальон на Дивизията, е натоварен със задачата да попречи на измъкване през [[Ла Бас]]. Подпомогнато от пикираращитепикиращите бомбардировачи [[Ju-87|''Щуки'']], подразделението успява да форсира коридора. Британците организират контраатака ([[Битка при Арас (1940)|Битката при Арас]]) на 21 май с [[Матилда (танк)|танкове Матилда]]. Германците разбират, че техните 3,7 [[сантиметър|см]] противотанкови оръдия са просто безполезни пред такива тежки бронетанкови сили. [[Батарея]]та на [[88 мм оръдие|88 милиметровотото оръдие]] е принудена да се сражава със заплахи, след като Ромел лично поема командването на огъня.

На 28 май, докато извършва финалния тласък към [[Лил]] и далеч от приятелските сили, Седма танкова дивизия попада под тежък [[артилерия|артилерийски]] огън от страна на французите. Горейки от нетърпение, Ромел форсира своите сили и завладява Лил и хваща в капан половината Първа Френскафренска Армияармия, предотвратявайки нейното отстъпване през [[Дюнкерк]]. След този сполучлив удар на войниците на Ромел отново е дадена почивка.

Ромел подновява своето настъпление на 5 юни в направление към [[Сена|река Сена]], за да предпази мостовете близо до [[Руан]]. Той настъпва 100 [[километър|км]] за два дена, но открива мостовете разрушени. На 10 юни Ромел достига до брега, близо до [[Диеп]] и изпраща послание до Германската Щабквартиращабквартира – „Аз съм на брега”.

На [[15 юни]] Седма танкова дивизия започва придвижване към [[Шербур]]. На [[17 юни]] дивизията прониква 350&nbsp;км фронтално и на [[18 юни]] градът е превзет. Тогава дивизията се отправя за [[Бордо]], но спира, когато е известено примирието на [[21 юни]]. През юли дивизията е изпратена към [[Париж]]ката област, за да започне подготовка за [[Операция Морски лъв]]. Но подготовката е твърде вяла, става все повече и повече колеблива, когато става ясно, че [[Луфтвафе]] няма да успее да обезопаси [[RAF|Кралските Военновъздушнивоенновъздушни Силисили]].

Ромел получава и адмирации, и критика за своята тактика по време на Френската кампания. Мнозина, като например бившият командир на дивизията, са впечатлени от скоростта и успехите на средствата на Ромел, други са по-резервирани, някои от завист, други чувстват, че Ромел предприема излишни рискове. [[Херман Хот]] публично изразява своята похвала за постиженията на Ромел, но в конфиденциаленповерителен рапортдоклад показва, че не би трябвало на Ромел да бъде поверено командването на корпуса, докато той не натрупа "по-голям опит и по-добро чувство за справедливост"<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 55</ref> ,а също го обвинява, че не признава помощта на други за своите победи.

Наградата за успеха на Ромел е повишаването и назначаването му за командир на [[21^-ва танкова дивизия (Вермахт)|5^-та лека дивизия]] (по-късно реорганизирана и преименувана на 21^-ва танкова дивизия) и [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15^-та танкова дивизия]], които са изпратени в [[Либия]] в началото на [[1941]] и формират ''[[Немски Африкански корпус]]'' ([[февруари]] [[1941]]). Именно тук Ромел достига най-голямата си слава като командир.

[[Кампания в Западната пустиня|Кампанията]] в [[Африка]] печели на Ромел прякора „Пустинната лисица“ (на [[немски]]: ''Wustenfuchs''). На [[6 февруари]] [[1941]] г. на Ромел е наредено да поведе [[Немски африкански корпус|„Африканския корпус“]], изпратен в [[Либия]], за да се подпомогнат [[Италия|италианските]] войски, които са били отблъснати по време на [[Операция Компас]], организирана от Въоръжените сили на [[Общност на нациите|Британската общност]] под ръководството на [[генерал-майор]] [[Ричард О'Конър]] през [[декември]] [[1940]] г. Първоначално [[ОКВ]] предвижда по-офанзивнатадефанзивна тактика, само с малки настъпления към Аджедабиа и [[Бенгази]] до [[май]]. Ромел оспорва това решение, като смятасмятайки, че при едно по-сериозно настъпление може да бъде завладяна цяла [[Киренайка]].<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 106</ref> Задачата по по-нататъшното задържане на италианските позиции изглежда ужасяваща, при условие че в зоната е останала едва една малка бойна единица от около 7, 000 души, след като войниците на О'Конър през изминалите три месеца са взели в плен 130, 000 войникавойници и почти 400 танка.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army'', p. 9.</ref>

Ромел, след като вижда британската неохота за решителна акция, се решава на дързък ход - да завладее цяла [[Киренайка]], въпреки че разполага само с лековъоръжени сили. Той заповядва на 32^-ра италианска танкова дивизия да преследва отстъпващите британци, докато Пета лека дивизия се придвижи до Бенгази. [[Генерал-майор]] [[Йоханес Щрайх]], командир на 5^-та лека дивизия, протестиравъзразява насрещу тази заповед, аргументирайки се с факта, че липсват достатъчно превозни средства, но Ромел отминава възраженията с думите:

След като Бенгази е укрепен след британското отстъпление, [[Киренайка]] до [[Газала]] е завладяна до 8 април, въпреки горещите протести на италианската щаб-квартира, от която смятат, че Ромел е прекрачил техните заповеди, тъй като той, макар и само формално, е под италианско командване. Ромел е получил заповеди от ОКВ да не напредва след Марада, но си "затваря очите", също както пред протестите на някои офицери от неговия щаб и командири на дивизии, проумявайки че е получил голяма възможност да премахне [[Съюзници|съюзническото]] присъствие в [[Северна Африка]] и да завладее [[Египет]]. Ромел продължава пресатанатиска върху отстъпващия противник, като започва обходна маневра към важното пристанище [[Тобрук]]<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 121</ref>, по време на която на 9 април е пленен командирът на Войскитевойските в Западната пустиня О'Конър, както и командирът на войските в Египет Филип Ним на 9 април. Заедно с италианкитеиталианските сили, атакуващи по протежение на брега, Ромел решава да се придвижи на юг и да атакува пристанището от югоизток с 5^-та лека дивизия, като се надява да хване в капан най-голямата част от вражеските войски. Тази акция не може да бъде изпълнена толкова светкавично, колкото е необходимо, поради проблеми с [[логистика]]та, разширяващата се линия на снабдяване и дезорганизиращите атаки от „Тобрук“. Този фактор проваля първоначалния план на Ромел. Към 11 април обкръжаването на Тобрук завършва и първата атака започва. Други войски продължават натиска на изток и окупират цяла [[Либия]] към 15 април.