Железен закон на олигархията: Разлика между версии

Като социалист, Роберт Михелс установил, че [[либерализъм|либералните]] и [[социализъм|социалистическите]] партии в Европа, независимо от лозунгите които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност е доминирана от волята на няколко «вожда» в същата степен, както това е при традиционните [[консерватизъм|консервативни партии]]. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. «Говорейки за „организация“ — разбираме „олигархия“», писал Михелс. Той заключил, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма е организацията — толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс бил анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на [[Мусолини]], считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в [[Университет в Перуджа|Университета в Перуджа]].