Феликс Дзержински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м уточнение
Поправка на грешен правопис.
Ред 26:
[[картинка:19190000-dzershinsky tsheka leaders.jpg|мини|ляво|230п|Дзержински, ръководител на ЧК]]
 
Като ръководител на ВЧК Дзержински веднага се ориентира в методите на работа използвани от тайната служба на имперска Русия "охранката". Под негово ръководство тези методи непрекъснато се усъвършенстват и прилагат както в контраразузнаването, така и ввъв външното разузнаване. Бързо осъзнал липсата на какъвто и да е контрол от страна на Софнаркома върху дейността на ВЧК Ф.Ед.Джержински е абсолютен иноватор в провокационнтепровокационните манипулации, представляващи създаване на фалшиви организации имитиращи контрареволюционна дейност с оглед привличане и в последствие арестуване и ликвидиране на антисъветските елементи. Най-известните негови операции на които той е инициатор и ръководител са "Тръст" и Оперпут". Чрез тях ВЧК прониква дълбоко едновременно в останалите в СССР контрареволюционни групи, а така също в емигрантските кръгове на руското дворянство в чужбина. Имитацията за подготовка на контрареволюционно въстание в "болшевишка Русия" е съвършена и заблудата е толкова голяма, че агентите на ВЧК успяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в СССР с оглед да "оглавят борбата", при което веднага са арестувани, повечето от тях измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в крайна сметка ликвидирани. Характерно за дейността на Джержински е че като неотменим жалон в дейността си, той поставя своята безкомпромисна себеотдаденост на олтара на революционната победа. Някой съвременни изследователи считат, че този негов похват е взаимстван от обучението му за езуитйезуит в ученическите му години. В историята на "тайния фронт" той въздига провокационната дейност на междудържавно ниво. По късно след смъртта му цялата методология по инспирирането на "революционни ситуации", организацията на различните видове "народни и антиимпериалистически фронтове" и свързаните с тях "активни мероприятия" официално са промулгирани на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на СССР. За своята честност и неподкупност, а може би и заради нечовешката си жестокост, си печели прозвището '''Железния Феликс'''.
 
Отива си през 1926 година от инфаркт след разгорещено заседание.