Сръбска кампания (Първа световна война): Разлика между версии

В централното направление срещу някогашната българска столица [[Скопие]] тръгва [[Трета пехотна дивизия]]. Сърбите заемат укрепената позиция по граничната линия [[Китка]]-[[Чопино бърдо]]-[[Султан тепе]], но още на 3 октомври този фронт се разсипва и непредалите се сръбски части се оттеглят в [[Куманово]]. На [[7 октомври]] [[авангард]]ните български части след лека престелкапрестрелка влизат в Куманово, а на [[9 октомври]] пада и Скопие след като 24-ти черноморски полк, усилен с артилерия, разбива две сръбски дружини и още 1000 сръбски доброволци, защитаващи града. Българските войски са тържествено посрещнати от населението. В града са открити и 200 трупа на видни български, албански и турски общественици, които са превантивно арестувани и избити от сръбските сили за сигурност в предходните дни. Оцелелите сръбски части се оттеглят през [[Качанишки проход|Качанишкия проход]] към [[Косово поле]] за решително сражение.

Още на 1 октомври в южното направление на Първа българска армия към [[Враня]] се насочват 13-ти и 29-ти български полка с цел прекъсване на основния път и [[комуникация|комуникационна]] линия по долината на река [[Морава (река)|Морава]] между сръбската армия и резидиращите по това време съглашенските сили в [[Солун]]. Укрепените позиции на сръбската армия в тази отбранителна полоса са изградени в периода 1913-1915. ПреодоляниПреодолени са успешно от българските части на [[3 октомври]] - от 29-ти полк, който превзема село [[Златокоп]] и железопътната станция на Враня, с което прекъсва връзката на сръбската армия със Солун. На [[4 октомври]] след ожесточени улични боеве е превзета и Враня.

В [[Тимошко]] са оставени силни [[ариегард]]ни отряди с цел максимално задържане, възпрепятстване и смущение настъплението на българите. На помощ на сърбите е и времето, като [[есен]]ните [[дъжд]]ове карат реките да излязат от коритата си, което влошава стремителността на българското настъпление. Независимо от фактора лошо време (артилерийските впрягове и обозите затъват в калта) и пресечения планински терен до [[20 октомври]] сърбите са изтласкани в [[Нишки укрепен район|Нишкия укрепен район]], където е временната сръбска столица, ведно с резидиращото в нея сръбско правителство и военновременните държавни учреждения.

На [[22 октомври]] след ожесточени боеве българската армия достига покрайнините на Ниш. Щурмът на града започват едновременно части от северната и източната група на Първа българска армия. Отбранителния рубеж на [[Нишка крепост|Нишката крепост]] е пробит в 16 hч. българско време от [[Четвърти плевенски полк]] на [[Девета плевенска дивизия]] с фронтална атака "на нож". Сърбите побягват панически, изоставяйки в български ръце цялата укрепена линия.

На 23 октомври сутринта българската армия влиза без бой, [[триумф]]ално и победоносно в изоставената от сърбите Нишка крепост, залавяйки огромно количество военни трофеи - складове с храни, муниции и ново въоръжение. Същевременно хиляди дезертирали от сръбската армия войници се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад [[Морава (река)|Морава]] към [[Косово поле]] в последен опит да дадат решително сражение, в което да спасят сръбската бойна чест.

Падането на Ниш има огромно [[психология|психологическо]] въздействие върху българския национален и боен дух. Българската армия, поради австроАвстро-унгарски [[ултиматум]] не успява да превземе древния български град, и седалище на [[митрополия]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] до [[1878]] г., в края на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], т.е. точно преди 30 години. Отделно от това, в Ниш резидират от началото на войната сръбския кралски двор и [[правителство]]то на [[Никола Пашич]], които са принудени позорно да изоставят военновременната си столица, спасявайки се с бягство към Косово.

От 24 октомври българската армия продължава изтлскванетоизтласкването на останалите сръбски части към Косово поле.

На [[17 октомври]] българската армия среща при [[Криволак]]-[[Градско (Община Градско)|Градско]] в открит бой френска и английска дивизии, които настъпват на север в опит да извадят от "чувала" на Косово поле оцелелите части от сръбската армия. След продължителни двуседмични боеве с променлив успех, от [[30 октомври]] българските войски преминават в [[контранастъпление]]. До [[6 ноември]] френските части са отхвърлени зад река [[Черна]], а на 3 ноември е превзет [[Прилеп (град)|Прилеп]], като до края на ноември български части влизат и в [[Битоля]], [[Ресен]], [[Охрид]] и [[Струга]], с което е отрязана възможността сръбската армия на Косово поле да получи съглашенска военна помощ и подкрепа. От [[22 ноември]] френските части започват планомерно отстъпление към Солун, като на [[26 ноември]] отстъплението преминава в бягство, при което са изоставени и пленени от българската армия в долината на [[Вардар]] [[батарея|батареи]], складове с муниции и храни за съглашенските сили.

По стечение на обстоятелствата в хода на Сръбската кампания, в края на 1915 г. на Косово поле се струпват срещу българската армия всички оцелели в хода на боевете сръбски части. Косовската операция започва за Първа и [[Втора българска армия]] на 23 октомври след превземането на Ниш чрез форсиране на река Морава. Главния удар е насочен по направлението [[Прокупле]]-[[Прищина]]. Срещу [[Шопска дивизия|Шопската дивизия]] (която единствена успява да форсира реката, тъй като 6-та и 9-та български дивизии нямат [[понтонен мост|понтонни мостове]]) са хвърлени повече от 100 хил. сръбски щика. Въпреки напора и с цената на огромни жертви, шопскатаШопската дивизия удържа плацдарма, докато българското командване не се решава да даде заповед за преминаване на реката и от другите две дивизии. Междувременно е привлечена в подкрепа на операцията и 8-а дивизия. Сръбските части започват отстъпление, което след български контраудар преминава в бягство. По време на отстъплението от юг през Качанишкия проход в Косово поле нахлуват други български войски. Сръбската част от 150 хил. групировка оставена да покрива отстъплението към [[Адриатика]] на другата 200 хил. групировка разбира, че положението ѝ е безнадеждно и започва масово да се предава. В 14,30 hч. на [[10 ноември]], [[Втори конен полк]] на Девета плевенскаПлевенска дивизия превзема столицата на Косово Прищина, пленявайки сръбско военно имущество, включително и твърде ценните по него време 150 [[автомобил]]а на краля и правителството.

Основната 200 хилядна сръбска групировка започва оттегляне чрез [[ариегард]]ни боеве през [[Албански Алпи|Албанските Алпи]] към [[Драч]] на Адриатика при зимни условия. Сражавайки се с албански бунтовници в планините, начело със сръбския крал до Драч достигат едва 110 хил. души и то благодарение на австроАвстро-унгарското забавено настъпление през [[Черна гора]] по адриатическото [[крайбрежие]]. След като българското командване разбира за силната сръбска съпротива на австроАвстро-унгарското настъпление по адриатическото крабрежие, в преследване на отстъпващата сръбска групировка през албанските планинини са изпратени от Прищина към [[Призрен]] [[Трета дивизия]], [[Конна дивизия|Коннната дивизия]] и една бригада от 8-а дивизия.