Устремски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
 
==История==
Манастирът”СветаМанастирът ”Света Троица” е неразривно свързан с юнашката смелост и гордост на хората от Сакарския край. Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. Пътят от Ямбол към обителта минава край с. Срем, кацнало на левия бряг на Тунджа. Надясно се очертават първите височини на Сакар, които се издигат стъпаловидно и се губят в синкавата омара на далечината. Отклонението за манастира се отбива наляво от пътя от с. Устрем за Тополовград. В зашумения дол, на чието дъно се вие Манастирска река, току под скалите са струпани купчина сгради, увенчани с бяла камбанария сред тъмната зеленина на дърветата. Там течението на водата прави завой надясно и сякаш се грижи да отдели обителта от останалия свят.
 
Според османски документи Вакъвският манастир (на името на село Вакъв, днешно Устрем) води началото си от [[Втората българска държава]]. През XI-XII век на около 500 метра над манастира съществувала скална църква, наречена „Вехтата църква”, за чиято връзка с манастира съществува следната легенда. По време на иконоборството във [[Византия]] (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва Свети Петър, носещ в ръце ключове и го попитал защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим. - отвърнал козарят и добавил – А ти кой си?” „Аз съм Свети Петър, който отваря и затваря църквите”. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една църква” – примолил се старецът. Свети Петър му дал, той продал козите и с помощта на местното население издигнал черквата „Св. св. Петър и Павел”, при което параклисът (от времето на Втората българска държава) останал вграден зад олтара.