Уикипедия

Църква на адвентистите от седмия ден: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Iliank (беседа | приноси)
5522 редакции
Връщане. Ученията на една църква са необходими в една енциклопедия за да има яснота за нейните вярвания и профил.
Ред 43:
Адвентистите от седмия ден признават [[Библия]]та като единствения мащаб за вярата и разглеждат следните верски учения като основни учения на [[Библия]]та. Тези църковни учения представят разбирането на църквата за библейското учение. Една редакция или промяна е възможна при редовното общо събрание на Генералната конференция на световната църква, ако църквата получи по-дълбоко разбиране за библейския текст чрез [[Свети Дух|Светия Дух]] или ако се намери една по-добра формулировка, за да се изразят ученията на [[Библия|Святото Божие Слово]].
 
Вярванията на Адвентистите от седмия ден са накратко формулирани в следните 28 учения:
; 1. Божието слово
[[:Библия]]та - съставена от Нов и Стар Завет - е писаното Божие слово, дадено чрез небесно вдъхновение на святи Божии мъже, които са говорили и писали, движими от [[Свети_Дух|Светия Дух]]. В Словото Бог е дал на човека познанието, необходимо за спасението. Свещеното писание е за адвентистие непогрешимото откровение за Божията воля. Библията е за тях критерий за характера, изпитание за духовната опитност, авторитетен източник на учения и достоверен документ за Божиите действия в историята.
([[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 1:20,21; [[Второ послание към Тимотей|2. Тим.]] 3:16,17; [[Псалми|Псалм]] 119:105; [[Притчи Соломонови|Притчи]] 30:5,6; [[Книга на пророк Исаия|Исая]] 8:20; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 17:17; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 2:13; [[Послание към евреите|Евреи]] 4:12)
 
; 2. Божеството
Божеството e единство от три вечни личности [[Бог]] - Отец, Син и Свети Дух - . „Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, и въпреки това човекът може да го опознае чрез Неговото себеразкриване. Той е завинаги достоен за поклонение, преклонение и служене.“
 
([[Второзаконие|Втор.]] 6:4; [[Евангелие от Матей|Матей]] 28:19; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 13:13; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 4:4,6; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 1:2; [[Първо послание към Тимотей|1. Тим.]] 1:17; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 14:7)
; 3. Бог Отец
Бог, вечния Отец, е [[Създател]]ят, Източникът и [[Владетел]]ят на всички създания. Той е справедлив и [[святост|свят]], [[милост]]ив и пълен с [[благодат]], търпелив и любящ и верен. Качествата и силата, изявени в Сина и Светия Дух, са изразени и в Бог Отец.
 
([[Битие (Библия)|Битие]] 1,1; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 4:11; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 15:28; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 3:16; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 4:8; [[Първо послание към Тимотей|1. Тим.]] 1:17; [[Изход]] 34:6,7; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 14:9)
; 4. Бог Син
Бог, Вечният син, се въплътил в [[Исус Христос]]. Чрез Него са били сътворени всички неща и Той е изявил Божия характер. Спасението на човечеството се осъществява чрез Исус Христос, който е и съдията на светът. Той е завинаги истински Бог, който е станал и истинския човек Исус Христос. Исус е заченат от Светия Дух и роден от девицата Мария, Той е живял и изпитал [[изкушение|изкушенията]] като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез [[чудо|чудесата]], които е извършил, и е бил утвърден като Божия избран [[Месия]].Той е страдал и умрял доброволно на [[кръст]]та за нашите [[грях|грехове]] вместо нас, бил е възкресен от мъртвите и издигнат за [[свещеник]] в небесното [[светилище]]. Той ще дойде отново в слава за окончателното спасение на Своя народ и за възстановяване на всичко.
([[Евангелие от Йоан|Йоан]] 1:1-3,14; [[Послание към колосяните|Кол.]] 1:15-19; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 10:30; 14:9; [[Послание към римляните|Рим.]] 6:23; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 5:17-19; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 5:22; [[Евангелие от Лука|Лука]] 1:35; [[Послание към филипяните|Филип.]] 2:5-11; [[Послание към евреите|Евреи]] 2:9-18; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 15:3,4; [[Послание към евреите|Евреи]] 8:1,2; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 14:1-3)
; 5. Бог Свети Дух
Светия Дух е Бог, вечния Дух, който е действал с Отца и Сина при сътворението, въплъщението и [[изкупление]]то. Той е вдъхновявал писателите на [[Библия|Писанията]] и е изпълнил живота на [[Исус Христос|Христос]] със сила. Светия Дух изпитва и осъжда човешките същества, а характерите на онези, които откликват, биват преобразени по подобие на Бога. За тях Той е изпратен от Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите чада. Светия Дух дава духовни дарби на [[Църква (институция)|църквата]], дава и сили да носи свидетелството Христово и в хармония с Писанията я води към истината.
([[Битие (Библия)|Битие]] 1:1,2; [[Евангелие от Лука|Лука]] 1:35; 4:18; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 10:38; [[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 1:21; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 3:18; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 4:11,12; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 1:8; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 14:16-18,26; 15:26,27; 16:7-13,23,24)
; 6. Сътворението
Бог е Създател на всички неща на Земята и във Вселената, вярват адвентистите, и е открил в [[Библия|Писанието]] съзидателната Си дейност. Тъй като в шест дни Господ направил "небето и земята" и всички живи същества на земята и си е починал в седмия ден на тази първа седмица. Така Той е установил [[Събота]]та като постоянен паметник на Своето завършено творческо дело. В основа на Библията първият мъж (Адам) и първата жена (Ева) са направени по подобие на Бога и корона на цялото създание. На първите хора им е била дадена власт над света и им е била възложена отговорността да се грижат за повереното им творение.
([[Битие (Библия)|Битие]] 1 и 2; [[Изход]] 20:8-11; [[Псалми|Псалм]] 19:1-7; 33:6,9; 104; [[Послание към евреите|Евреи]] 11:3)
; 7. Естеството на човека
 
Мъжът и жената са създадени по Божий образ, със своя [[индивидуалност]], със [[свобода]]та и силата да мислят и да действат самостоятелно, но същевремено с това зависими от Бога за своя живот и всичко останало. Човека представлява неделимо единство от дух, душа и тяло. Когато нашите първи родители ([[Адам]] и [[Ева]]) не се подчиниха на Бога, те отрекоха своята зависимост от Него и паднаха от високото си положение на святост и близост с Бога. Божият образ в тях бе помрачен и те станаха подвластни на [[смърт]]та. Потомците им наследяват тяхното паднало естество и неговите последици. Хората след грехопадението се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог чрез [[Исус Христос|Христос]] примири света със Себе Си и чрез Своя Дух възстановява в каещите се [[грях|грешници]] образа на техния Творец. Създадени за слава на Бога, те са призовани да Го [[любов|обичат]] и да се обичат един друг, както и да се грижат за [[природа]]та около себе си.
([[Битие (Библия)|Битие]] 1:26-28; 2:7; [[Псалми|Псалм]] 8:4-9; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 17:24-28; [[Битие (Библия)|Битие]] 3; [[Псалми|Псалм]] 51:7; [[Послание към римляните|Рим.]] 5:12-17; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 5:19,20; [[Псалми|Псалм]] 51:12; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 4:7,8,11,20; [[Битие (Библия)|Битие]] 2:15)
; 8. Великата борба
Според тях цялото човечество сега е въвлечено в една велика борба между [[Исус Христос|Христос]] и [[Сатана]] относно характера на Бога, Неговия закон и властта Му над [[всемир]]а. Този конфликт е започнал в небето, когато едно сътворено същество - Луцифер, надарен със свободата на избора, обзет от желание за себеиздигане, станал Сатана, противник на Бога, и повел в бунт част от [[ангел]]ите. Той въвел бунтовнически дух в този свят, въвличайки [[Адам и Ева]] в [[грях]]. Този грях довел до изкривяване на Божия образ в човека, до объркване в създадения свят и унищожение по времето на световния [[потоп]]. Наблюдаван от цялата Вселена, нашият свят станал арена за конфликта на всемира, в края на който Бог на любовта ще докаже своята правота. За да помогне на народа си в тази борба, Христос изпратил Светия Дух и верните на Него ангели да го ръководят, закрилят и пазят по пътя към спасението.
([[Откровение на Йоан|Откр.]] 12:3-9; [[Книга на пророк Исаия|Исая]] 14:12-14; [[Книга на пророк Езекиил|Езек.]] 28:12-18; [[Битие (Библия)|Битие]] 3; [[Послание към римляните|Рим.]] 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; [[Битие (Библия)|Битие]] 6-8; [[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 3:6; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 4:9; [[Послание към евреите|Евреи]] 1:14)
; 9. Животът, смъртта и възкресението на Христос
Чрез Христовия живот на съвършено послушание към Божията воля, чрез Неговото страдание, смърт и [[Възкресение Христово|възкресение]] Бог осигурил единственото средство за умилостивение за човешкия грях, така че хората, които чрез вяра приемат тази жертва, да имат [[вечност|вечен]] живот, а цялото творение да може по-добре да разбере безкрайната и свята любов на Създаделя. Според тях, тази съвършена жертва доказвала справедливостта на Божия закон и благодатта на Неговия характер, защото тя не само осъждала греха, но и осигурява прощение за хората. Смъртта на Христос била заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Възкресението на Христос провъзгласявало Божия триумф над силите на злото, а на онези, които приемат умилостивението, осигурява крайната победа над греха и смъртта. Тя декларирала божествеността на Исус Христос, пред Когото всяко коляно на небесата и на земята щели да се преклонят.
([[Евангелие от Йоан|Йоан]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=john&c=3&r=bc&v1=16&v2=&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 3:16]; [[Книга на пророк Исаия|Исая]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=isaiah&c=53&r=bc&v1=1&v2=15&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 53]; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 2:21,22; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 15:3; 4:20-22; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 5:14,15,19-21; [[Послание към римляните|Рим.]] 1:4; 3:25; 4:25; 8:3,4; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 2:2; 4:10; [[Послание към колосяните|Кол.]] 2:15; [[Послание към филипяните|Филип.]] 2:6-11)
; 10. Опитността на спасението
В безкрайната си любов и милост Бог направил така, че [[Исус Христос|Христос]], Който не познавал [[грях]], да стане грях за хората, за да могат чрез Него да станат Божия правда. Според тях хората са Водени от [[Свети Дух|Светия Дух]], да чувстват тяхната нужда, в признаването на греховността си, в покайването от греховете си и упражняването на вярата в Исус като Господ и Христос, Заместник и Пример. Тази вяра, която води според тях към спасение, идвала чрез божествената сила на [[Библия|Словото]] и била дар на Божията благодат. Чрез Христос се извършвало оправданието и осиновението като Божии синове и дъщери и освобождението от господството на греха. [[Новорождение]]то и [[освещение]]то ставало според тях чрез [[Свети Дух|Светия Дух]]. Духът обновявал умовете, изписвал Божия закон на любовта в сърцата на хората и давал сила да се живее свят живот. Пребъдването в Него, означава за тях ставане на съучастници на божественото естество и получаване на увереността за спасението сега и при съда.
([[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=2corinthians&c=5&r=bc&v1=17&v2=21&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 5:17-21]; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 3:16; [[Послание към галатяните|Гал.]] 1:4; 4:4-7; [[Послание към Тит|Тит]] 3:3-7; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 16:8; [[Послание към галатяните|Гал.]] 3:13,14; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 2:21,22; [[Послание към римляните|Рим.]] 10:17; [[Евангелие от Лука|Лука]] 17:5; [[Евангелие от Марко|Марко]] 9:23-24; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 2:5-10; [[Послание към римляните|Рим.]] 3:21-26; [[Послание към колосяните|Кол.]] 1:13,14; [[Послание към римляните|Рим.]] 8:14-17; [[Послание към галатяните|Гал.]] 3:26; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 3:3-8; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 1:23; [[Послание към римляните|Рим.]] 12:2; [[Послание към евреите|Евреи]] 8:7-12; [[Книга на пророк Езекиил|Езек.]] 36:25-27; [[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 1:3,4; [[Послание към римляните|Рим.]] 8:1-4; 5:6-10)
; 11. Израстване в Христос
Чрез своята смърт на кръста Исус победил силата на злото, изповядват адвентистите от седмия ден. По време на своята земна служба Исус подчинил [[демон]]ските духове, разбил тяхната мощ и подпечатал тяхната окончателна погибел. Чрез Исусовата победа получавали хората победа върху силите на злото, които се опитвали да ги владеят. По тази причина хората можели да живеем с Исус в мир, радост и уверение в неговата любов. [[Свети Дух|Светия Дух]] живеел в хората и им давал сила. В една постоянна връзка с Исус, като техен Спасител и Господ, те били освободени от товара на минали дела, от страха от зли сили, от незнанието и безсмислието. Адвентистите разбират своето призвание да израстваме в новата свобода с Исус и да стават подобни на Него. Това ставало чрез общуването с Бога чрез [[молитва]] и чрез Неговото [[Библия|Слово]], в ежедневното бдение и размисъл върху Божественото ръководство, чрез песни за прослава, в събранието при [[Богослужение]] и чрез участието в мисионското поръчение на [[Църква (институция)|църквата]]. Те желаят да служат на техните съчовеци с любов и свидетелстваме за спасението чрез Христос, неговото трайно присъствие преобразувало всеки миг и всяка задача в една обогатяваща опитност с Бога.
([[Псалми|Псалм]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=psalms&c=1&r=bc&v1=1&v2=2&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 1:1,2]; [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=psalms&c=23&r=bc&v1=4&v2=4&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 23:4]; [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=psalms&c=77&r=bc&v1=12&v2=13&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 77:12,13]; [[Послание към колосяните|Кол.]] 1:13,14; 2:6,14-15; [[Евангелие от Лука|Лука]] 10:17-20; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 5:19,20; 6:12-18; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 5:23; [[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 2:9; 3:18; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 3:17,18; [[Послание към филипяните|Филип.]] 3:7-14; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 5:16-18; [[Евангелие от Матей|Матей]] 20:25-28; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 20:21; [[Послание към галатяните|Гал.]] 2:22-25; [[Послание към римляните|Рим.]] 8:38-39; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 4:4; [[Послание към евреите|Евреи]] 10:25)
; 12. Църквата
[[Църква (институция)|Църквата]] е според тях общество от вярващи, които изповядват [[Исус Христос]] като Господ и Спасител. Те се рабират като приемници на Божия народ от [[Стар Завет|старозаветните]] времена, които се събирали за [[богослужение]], братство, наставление в Словото, за празнуване на [[Господна вечеря|Господната вечеря]], за служба на цялото човечество и разгласяване на [[евангелие]]то по целия свят. Авторитетът на църквата произтичла от Христос, Който бил въплътеното Слово, и от Писанията, които били писаното Слово. Църквата била Божието семейство. Като Негови осиновени деца членовете ѝ живеели въз основа на [[Нов завет|Новия Завет]]. Църквата се разглежда от тях като тялото Христово, общество на вяра, чиято глава е самият Христос. Църквата била невестата, за която Христос умрял, за да може да я освети и очисти. При триумфалното си завръщане Той щел да я представи на Себе Си „като църква славна, вярна през всички времена, откупена с Неговата кръв, без петно или бръчка, свята и непорочна.“
[[Битие (Библия)|Битие]] 12:3; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 7:38; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 4:11-15; 3:8-11; [[Евангелие от Матей|Матей]] 28:19-20; 16:13-20; 18:18; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 2:19-22; 1:22,23; 5:23-27; [[Послание към колосяните|Кол.]] 1:17,18)
; 13. Остатъкът и неговата мисия
Адвентистите от седмия ден вярват, че има една всемирната църква, която се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни - време на широко разпространено отстъпление, един остатък бил призован да пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък обявявал, че идва часът на съда, прогласявал спасение чрез Христос и разгласявал вестта за наближаване на [[Второ пришествие на Христос|Неговото Второ пришествие]]. Това прогласяване било символизирано чрез трите ангела в [[Откровение на Йоан|Откровение]], 14 глава. То съвпадало с делото на съда в небето и водело до покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ бил призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят.
([[Откровение на Йоан|Откр.]] 12:17; 14:6-12; 18:1-4; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 5:10; Юда 3:14; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 1:16-19; [[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 3:10-14; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 21:1-14)
; 14. Единството в Христовото тяло
Църквата се разглежда като едно тяло с много членове, призовани от всеки народ, род и език. Според тях, разлики по отношение на [[раса]], [[култура]], [[образование]] и [[националност]], поради високо или ниско обществено положение, определяне като богати и бедни, мъже и жени, не трябва да разделят хората. Всички хора били равни в Христос, Който чрез един Дух ги е свързал да са едно с Него и един с друг, да служат без пристрастност, без разделение или въздържане от общение. Чрез откровението на Исус Христос в [[Библия|Писанията]] те желаят да споделят същата вяра и надежда и да протягат ръка с едно и също свидетелство към всички. Това единство има за тях като източник единството на триединния Бог, Който - според тяхното убеждение - ги е осиновил като Свои деца.
([[Послание към римляните|Рим.]] 12:4; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 12:12-14; Мат. 28:19,20; [[Псалми|Псалм]] 133:1; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 5:16,17; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 17:26,27; [[Послание към галатяните|Гал.]] 3:27,29; [[Послание към колосяните|Кол.]] 3:10-15; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 4:14-16; 4:1-6; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 17:20-23)
; 15. Кръщението
Чрез [[кръщение]]то изповядват адветнистите от седмия ден вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос. Те свидетелстват чрез това, че са умрели за греха и се стремят да живеят по нов начин. Така признават Христос като Господ и Спасител. Стават Негови деца и биват приети за членове на църквата Му. Кръщението символизира за тях тяхното съединяване с Христос, прощаването на греховете им и приемането им от Светия Дух. Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и зависи от потвърждение на вярата в Исус и покаяние от греха. То се извършва след изучаване на свещеното писание и приемане на неговите учения.
([[Послание към римляните|Рим.]] 6:1-6; [[Послание към колосяните|Кол.]] 2:12,13; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 16:30-33; 22:16; 2:38; [[Евангелие от Матей|Матей]] 28:19,20)
; 16. Господнята вечеря
 
Господната вечеря (или [[причастие]]) е за адвентистите символично участие в тялото и кръвта на Исус чрез вяра в Него, като Господ и Спасител. Те вярват, че Христос присъства в това причастие, за да се срещне със Своите деца и да ги укрепи. Техното участие в нея означава за тях с радост да прогласяват смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Приготвянето за причастието включвало себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят постановил службата на измиването на нозете, за да означи новото очистване, да изрази едно желание за взаимно служене със смирение, подобно на Христовото, да свърже сърцата на хората с любов. Причастието в църквата на адвентистите от седмия ден е достъпно за всички вярващи християни.
([[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 10:16,17; 11:23-30; [[Евангелие от Матей|Матей]] 26:17-30; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 3:20; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 6:48-63; 13:1-17)
; 17. Духовни дарби и служби
Те вярват, че Бог дава на всички [[Църква (институция)|църковни]] членове от всички векове духовни дарби, които всеки трябвало да използва в служба за благото на църквата и [[човечество]]то. Дадени посредством Светия Дух, Който раздавал на всеки както намери за добре, дарбите били средство, чрез което църквата можела да изпълни задълженията, възложени ѝ от Бога. Според [[Библия|Свещеното Писание]] тези дарби включвали делата на вяра, изцеление, [[пророчество]], евангелизиране, служене, помирение, състрадание и всеотдайна служба и [[благотворителност|благотворителна]] дейност за подпомагане и насърчение на хората. Някои църковни членове били призовани от Бога и надарени от Духа да работят за църквата като [[пастор]]и, [[апостол]]и и [[учител]]и, така че да служат на останалите, да издигат църквата на по-високо духовно равнище и да укрепват единството във вярата и познанието за Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата бива запазена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израствала с Божия помощ и се развивала във вяра и любов.
([[Послание към римляните|Рим.]] 12:4-8; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 12:9-11,27,28; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 4:8,11-16; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 6:1-7; [[Първо послание към Тимотей|1. Тим.]] 3:1-13; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 4:10,11)
; 18. Дарът на пророчеството
Една от дарбите на [[Свети Дух|Светия Дух]] е пророчеството, подчертават адвентистите от седмия ден. Тази дарба е за тях един белег на църквата на остатъка и била проявена в службата на [[Елън Уайт]]. Писанията на тази Божия вестителка са за тях един постоянен и авторитетен глас на истината, който давал на църквата утеха, ръководство и наставление. Те давали ясно да се разбере, че Библията е стандартът, според който всички учения и опитности трябвало да бъдат изпитани.
([[Книга на пророк Иоил|Йоил]] 3:1,2; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 2:14-21; [[Послание към евреите|Евреи]] 1:1-3; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 12:17; 19:10)
; 19. Божият закон
Великите принципи на Божия закон са за адвентистите от седмия ден въплътени в [[Десетте Божи заповеди|Десетте заповеди]] и са осъществени като пример в живота на Христос. Те изразявали Божията любов, воля и цели относно човешкото поведение и взаимоотношения и били задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези принципи били основа на Божия завет с Неговия народ и стандарт в Божия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочвали греха и доказвали необходимостта от един Спасител. За тях спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела, но неговия плод е послушание на заповедите. Това послушание развивало християнски характер и спомага за човешкото благополучие. То било израз на тяхната любов към Господа и на отговорността им към ближния. В послушанието чрез вяра се изявявала силата на Христос да преобразява живота и поради това укрепвало християнското свидетелство.
([[Изход (Библия)|Изход]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=exodus&c=20&r=bc&v1=1&v2=17&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 20:1-17]; [[Псалми|Псалм]] 40:9; [[Евангелие от Матей|Матей]]22:36-40; [[Второзаконие|Втор.]] 28:1-14; [[Евангелие от Матей|Матей]]5:17-20; [[Послание към евреите|Евреи]] 8:8-10; [[Евангелие от Йоан|Йоан]]15:7-10; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 2:8-10; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 5:3; [[Послание към римляните|Рим.]] 8:3,4; [[Псалми|Псалм]] 19:8-12)
; 20. Съботата
След шестте дни на Сътворението благодетелният Творец си е починал на седмия ден и учредил [[събота]]та за всички хора като паметник на Сътворението. В тази връзка разглеждат адвентистите четвъртата заповед от [[Десетте Божи заповеди|Божия непроменим закон]] като изискваща съблюдаване на този седми ден - събота - като ден на почивка, поклонение и служба в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. За тях, съботата е ден за радостно общение на вярващите с Бога и един с друг. Тя е символ на изкуплението чрез Христос, белег за тяхното освещение, знак за тяхната вярност, предвкусване на вечно бъдеще в Божието царство. Въз основа на библията означава съботата за тях Божия вечен знак за вечен завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез слънце, е за тях честване на Божието творческо и изкупително дело.
([[Битие (Библия)|Битие]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=genesis&c=2&r=bc&v1=1&v2=3&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 2:1-3]; [[Изход (Библия)|Изход]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=exodus&c=20&r=bc&v1=8&v2=11&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 20:8-11]; [[Евангелие от Лука|Лука]] 4:16; [[Книга на пророк Исаия|Исая]] 56:1-8; 58:13,14; [[Евангелие от Матей|Матей]]12:1-12; [[Изход (Библия)|Изход]] 31:12-17; [[Книга на пророк Езекиил|Езек.]] 20:12,20; [[Второзаконие|Втор.]] 5:12-15; [[Послание към евреите|Евреи]] 4:1-11; [[Левит]] 23:32; [[Евангелие от Марко|Марко]] 1:32)
 
; 21. Служба на домоуправител
Адвентистите се разбират като Божии [[домоуправител]]и, на които са поверени време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. За тяхното подходящо използване те виждат своята отговорност пред Бога. Признаване на Божията собственост означава за тях, да се служи вярно на Него и на [[Ближен|ближни]]те, като връщат [[десятък|десятъците]] и дават приношения за провъзгласяване на Неговото [[евангелие]] и за поддръжка и развитие на Неговата църква. Службата на домоуправителя е за тях привилегия, дадена от Бога, за да ги възпита в любов и победа над егоизма и алчността.
([[Битие (Библия)|Битие]] [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=genesis&c=1&r=bc&v1=26&v2=28&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 1:26-28]; [http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=genesis&c=2&r=bc&v1=15&v2=&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=1 2:15]; [[Първа книга на летописите|1. Лет.]] 29:14; [[Книга на пророк Агей|Агей]] 1:3-11; [[Книга на пророк Малахия|Мал.]] 3:8-12; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 9:9-14; [[Евангелие от Матей|Матей]] 23:23; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 8:1-15; [[Послание към римляните|Рим.]] 15:26,27)
 
; 22. Християнско поведение
 
Адвентистите от седмия ден са убедени, че са призовани да бъдат Божи народ, който мисли, чувства и действа в съгласие с принципите на небето. За да може Духът да пресътвори в хората характера на Господ Исус Христос, те се заемат само с тези неща, които ще дадат на живота ни чистота, здраве и радост. Това означава за тях, че техните забавления би трябвало да бъдат съобразени с най-възвишените критерии за християнски вкус и красота. Докато те признават различията в културата, адвентистите подчертават, че облеклото би трябвало да бъде „прилично, семпло, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято истинска красота не се състои във външно украшение, а в нетленната красота на един благороден и смирен дух.“ Това означава за тях, че след като човешкото тяло е храм на Светия Дух, хората трябвало да се грижат за него разумно. Заедно с достатъчно упражнения и почивка трябвало да възприеме възможно най-здравословната диета и да се въздържа от нечистите и вредни храни, за които говорило Писанието. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът и своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за здравето, адвентистие се въздържат и от тях. Те се стремят да приемат нещата, които поставят техните мисли и тела под ръководството и дисциплината на Христос, който желаел хората да бъдет здрави, радостни, разумни и добри.
([[Послание към римляните|Рим.]] 12:1,2; [[Първо послание на Йоан|1. Йоан.]] 2:6; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 5:1-20; [[Послание към филипяните|Филип.]] 4:8; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 10:5; 6:16-7:1; [[Първо послание на Петър|1. Петр.]] 3:1-4; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 6:19,20; 10:31; [[Левит]] 11; [[Трето послание на Йоан|3. Йоан.]] 2)
; 23. Бракът и семейството
[[Брак]]ът бил учреден от Бога в [[Едем]] и утвърден от Исус като доживотен съюз на интимна връзка на любов между мъжа и жената. За християнинът бракът означавал предаване както на Бога, така и на съпруга, и той би трябвало да бъде сключван само между партньори, които споделят една и съща вяра. Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, светостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно [[развод]]а подчертават адвентистите уението на Исус според което, който се развежда, освен поради [[прелюбодейство]], и се свързва в интимна връзка с друго лице, извършва прелюбодейство. Въпреки, че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, брачните партньори, които се посвещават напълно един на друг в Христос, можели да достигнат единство в любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Те вярват, че Бог благославя семейството и очаква неговите членове да си помагат взаимно по пътя към пълната зрелост. Родителите трябвало да възпитават децата си да обичат Господа и да му се покоряват. Чрез своя пример и думи те следвало да ги учат, че Христос е поддръжник на дисциплината. Винаги нежен и грижовен, Той искал хората да станат членове на Неговото тяло, Божието семейство. Освежената семейна близост е според тях един от белезите на последната евангелска вест.
([[Битие (Библия)|Битие]] 2:18-25; [[Евангелие от Матей|Матей]] 19:3-9; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 2:1-11; [[Второ послание към коринтяните|2. Кор.]] 6:14; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 5:21-33; [[Евангелие от Матей|Матей]] 5:31,32; [[Евангелие от Марко|Марко]] 10:11-12; [[Евангелие от Лука|Лука]] 16:18; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 7:10,11; [[Изход]] 20:12; [[Послание към ефесяните|Ефес.]] 6:1-4; [[Второзаконие|Втор.]] 6:5-9; [[Притчи Соломонови|Притчи]] 22:6; [[Книга на пророк Малахия|Мал.]] 3:23,24)
 
; 24. Службата на Христос в небесното светилище
Според адвентистите, в небето има [[светилище]], истинско светилище, което Бог установил, а не човек. В него Исус служи в полза на човека, като поставя на разположение на вярващите облагите на изкупителната Си жертва, принесена веднъж завинаги на кръста. Той бил въведен в длъжност като велик [[Първосвещеник]] на хората и започнал Своята първосвещеническа служба след възнесението Си. В [[1844]] г., в края на пророческия период на 2300 дни, Той навлезал във втората и последна фаза на изкупителната Си служба. Тя била дело на изследователен съд, част от окончателното ликвидиране на греха, символизирано чрез очистването на старото еврейско светилище в деня на Умилостивението. В тази символична служба светилището се очиствало с кръв от жертвени животни, но небесните неща се очиствали със съвършената жертва на Исусовата кръв. На небесните разумни същества изследователния съд открива кой измежду мъртвите е заспал в Христос и се счита за достоен да има дял в първото [[възкресение]]. Той разкривал, кой измежду живите е пребъдвал в Христос, пазил е заповедите на Бога и вярата на Исус и чрез Него може да бъде преселен във вечното Му царство. Този съд оправдавал правото на Бога да спасява вярващите в Исус. Съдът обявявал, че останалите верни на Бога ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключвало благодатното време преди [[Второ пришествие на Христос|Пришествието]].
([[Послание към евреите|Евреи]] 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16,17; [[Книга на пророк Даниил|Дан.]] 7:9-27; 8:13,14; 9:24-27; [[Числа]] 14:34; [[Книга на пророк Езекиил|Езек.]] 4:6; [[Левит]] 16; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 14:6,7; 20:12; 14:12; 22:12)
; 25. Второто идване на Христос
Второто идване на Христос означава за тях блажената надежда на църквата, величествената кулминационна точка на евангелието. Идването на Спасителя щяло да бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той дойде, праведните мъртви щели да бъдат възкресени и заедно с праведните живи щели да бъдат прославени в взети на небето, а нечестивите щели да загинат. Почти завършеното изпълнение на повечето страни на пророчеството в настоящето състояние на света показвало, че идването на Христос е близо. Времето за това събитие не е посочено и затова те казват, че вярващите трябвало да бъдем готови по всяко време.
([[Послание към Тит|Тит]] 2:13; [[Послание към евреите|Евреи]] 9:28; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 14:1-3; [[Деяния на апостолите|Деян.]] 1:9-11; [[Евангелие от Матей|Матей]] 24:14; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 1:7; [[Евангелие от Матей|Матей]] 24:43,44; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 4:13-18; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 15:51-54; [[Второ послание към солунците|2. Сол.]] 1:7-10; 2:8; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 14:14-20; 19:11-21; [[Евангелие от Матей|Матей]] 24; [[Евангелие от Марко|Марко]] 13; [[Евангелие от Лука|Лука]] 21; [[Второ послание към Тимотей|2. Тим.]] 3:1-5; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 5:1-6)
; 26. Смърт и възкресение
„Заплата на греха е смърт“, цитират адветнистите от седмия ден. Но Бог, Който единствен бил безсмъртен, щял да даде вечен живот на Своите чада, изкупени в деня на [[Второ пришествие на Христос|Пришествието]] Си. Смъртта означава за тях несъзнателно състояние. Тя била такава за всички хора. Когато Христос като носител на живота се яви, възкресените и живите праведни щели да бъдат прославени и грабнати да посрещнат своя Господ. Второто [[възкресение]] на нечестивите щало да стане хиляда години по-късно.
([[Послание към римляните|Рим.]] 6:23; [[Първо послание към Тимотей|1. Тим.]] 6:15,16; [[Еклисиаст|Екл.]] 9:5,6; [[Псалми|Псалм]] 146:4; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 11:11-14; [[Послание към колосяните|Кол.]] 3:4; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 15:51-54; [[Първо послание към солунците|1. Сол.]] 4:13-17; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 5:28,29; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 20:1-10)
; 27. Хилядолетието и краят на греха
[[Милениум]]ът е за тях хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии в небето между първото и второто [[възкресение]]. През това време нечестивите щели да бъдат съдени; земята щяла да бъде напълно пуста и необитаема от хора. Само [[Сатана]] и неговите ангели щели да живеят там. В края Христос с Неговите светии и Светия град щели да слязат от небето на Земята. Тогава неправедните мъртви щели да бъдат възкресени и Сатана с неговите ангели щели да обкръжат града, но огън от Бога щял да ги унищожи и очисти земята. Така вселената щеяла да се освободи завинаги от греха и от грешниците.
([[Откровение на Йоан|Откр.]] 20; [[Първо послание към коринтяните|1. Кор.]] 6:2,3; [[Книга на пророк Еремия|Еремия]] 4:23-26; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 21:1-5; [[Книга на пророк Малахия|Мал.]] 3:19; [[Книга на пророк Езекиил|Езек.]] 28:18,19)
; 28. Новата земя
На новата земя, където според тях ще обитава правда, Бог щял да осигури вечен дом за изкупените и съвършена околна среда за вечен живот, любов, радост и познания в Неговото присъствие. Защото тук сам Бог щял да живее с народа Си, а страдание и смърт щели да изчезнат. Великата борба щяла да завърши и грях нямало да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, щели да свидетелстват, че Бог е любов; и той щял да царува вечно.
([[Второ послание на Петър|2. Петр.]] 3:13; [[Книга на пророк Исаия|Исая]] 35; 65:17-22; [[Евангелие от Матей|Матей]] 5:5; [[Откровение на Йоан|Откр.]] 21:1-7; 22:1-5; 11:15)
 
== Статистика за световната адвентна църква ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Църква_на_адвентистите_от_седмия_ден“.