Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии

| image_name = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png

| Рождена_дата = [[27 януари]] [[1775]] {{Br}} [[Леонберг]], [[Германия]]

Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]].

През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена (град)|Йенския]] университет. <ref name="История на Мюнхен 120-121">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=120-121}}</ref>

Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806),.

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], (1806както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121" />

Работи там до 1820, г. и от 1827-1841), г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].