Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

разширяване
(разширяване)
| Епоха =
| color = #B0C4DE
| image_name = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
| image_size = 250px
| image_caption =
| Име = '''Фридрих Шелинг''' {{Br}} (Friedrich Schelling)
| Рождена_дата = [[27 януари]] [[1775]] {{Br}} [[Леонберг]], [[Германия]]
| Умира_на = [[20 август]] [[1854]] {{Br}} [[Бад Рагац]], [[Швейцария]]
| Школа_и_традиция =
== Биография ==
 
Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена (град)|Йенския]] университет. Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806), [[Мюнхен]] (1806-1820, 1827-1841), [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
 
През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена (град)|Йенския]] университет. <ref name="История на Мюнхен 120-121">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=120-121}}</ref>
 
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806).
 
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121" />
 
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
 
== Съчинения ==
* ''"Философия на откровението"'' (1841-1842)
* ''"Философия на митологията"'' (1842)
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Немски философи|Шелинг, Фридрих]]