Разлика между версии на „Звъничево“

м
от Чорленско - Тонови, Господинови, Яновци, Караджови, Павлови, Паскалеви и Кирови; от Узункьопрю - Маслеви, Торшанови, Гьошеви и Костадинови; от село [[Чопово|Чопкьой]], Узункюприйско - Стоянови, Райкови и Грудеви; от село Зърнево - Вангелови. Всички тези семейства са образували горната (северната) махала на Звъничево, която се нарича още Маджирска махала.
 
Преселници от Средногорската преходна зона до Балканската война, 1912 г. са Ковачевци, чиито дядо е дошъл от Ихтиман в турско време като ратай в чифлиците, но през Освободителната война избягал в съседното село Ковачево, откъдето са получили и името си; от село Карабонар - Улеви, Биджови, Кафеджийски, Козареви, Къневи и Фърцови; от Ветрен - СестимскиСестримски, Лютакови, Сиракови, Банкини, ТоршановиТрошанови, Милошеви, Джокови, Балабанови, Видюви, Чавдарови и Божурини; от Бошуля - Говедарови и Стаматови; от Виноградец - Добрилови; от Славовица - Попови, Стамболийски, Чулеови, Зонгови, Кузманови, Врескови, Палавееви, Арнаутски, Туджурови и Соларови; от Пещера - Динчови и Насови; от Мокрище - Дамянови, Сърбианеца и Ваклин-Димитрови; от Вакарел - Велкови; от село Дивля,Радомирско - Саве Войнов; от Македония - Милчо-Костови и Арнаутина; от Варвара - Лазарови и Мавродиеви; от Горно Вършило - Дупчанови и Петър-Церовците; от Лесичево - Никола-Йовчеви; от Семчиново - Кузеви. Всички те образуват долната махала (южната), наричана още Карабунарската махала.
След 1913 г. преселниците са: от село Чопкьой - Туджарови, Бойчинови и Георгиеви; от Ени Чифлик - Илия-Георгиеви; от Ветрен - Торбанови, Фасулкови и Балабанови; от Величково - Маневи; от Паталеница - Божилови; от Пазарджик - Денкини; от село Карлуково - Тачови; от село Гърмен - Янкови.
По-късно има преселници от Славовица, Горно Вършило, Ляхово, Ветрен, Септември и Братаница. Изселени са в Пазарджик около 10 къщи - главно интелигенцията.
Анонимен потребител