Минск: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт - не намирам в цитирания източник
форматиране
Ред 1:
{{Обработка}}
{{Селище в Беларус инфо
| име = Минск
| вид = град
 
| знаме = Flag of Minsk, Belarus.svg
| герб = Coat of arms of Minsk.svg
| изглед = Miensk - Plac Niezaležnaści.jpg
| изглед-описание = Площадът на независимостта
 
| гео-ширина = 53.917
| гео-дължина = 27.550
 
| площ = <!-- площ в квадратни километри; например: 21,4 -->
| височина = 220
| население = 1 904 300
| население-година = 2012
 
| пощенски-код = 220000-220141
| телефонен-код = +375 17
Line 23 ⟶ 18:
}}
 
'''Минск''' ({{lang-be|Мінск}}, ''Менск'',; {{lang-ru|Минск}}) е [[Списък на градовете в Беларус|град]], [[столица]] на [[Беларус]] и седалище на [[Общност на независимите държави|Общността на независимите държави]], както и административен център на [[Минска област]] (без да влиза в нейния състав). Има- има рангстатут на отделна административна област. Населението на града през [[2012]] година е 1 904 300 души
 
== Наименование ==
==Физико-географска характеристика==
Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река [[Немига]]. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ - „малък“, както и на [[Литовски език|литовски]] - „menkas“ (малък). В [[летопис]]ите на [[Общоизточнославянски език|общоизточнославянски]] селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.<ref name="pvl">[http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4869 Повѣсть временныхъ лѣтъ]</ref> По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „[[Ят|Ѣ]]“ - „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.<ref name="pam1">Крамко І.І. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. — Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35</ref>
 
== Географска характеристика ==
===Географско положение===
 
=== Географско положение ===
{{Раздел-мъниче}}
Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра [[надморска височина]].
 
Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра [[надморска височина]]. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река [[Свислоч]]. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.
===Климат===
 
=== Климат ===
Климатът в града е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Средните годишни [[валеж]]и са около 700 мм. През [[лято]]то е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18.5 ° C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през [[януари]] е -4.5 ° C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през [[зима]]та.
 
Климатът в града е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Средните годишни [[валеж]]и са около 700 mm. През [[лято]]то е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през [[януари]] е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през [[зима]]та.
*Средногодишна [[температура]] - +6.7 °C
 
*Средногодишна [[Скала на Бофорт|скорост на вятъра]] - 2.4 м/с
*Средногодишна [[Относителнатемпература: влажност|влажност+6,7 на въздуха]] - 77 %°C
*Средногодишна [[Скала на Бофорт|скорост на вятъра]]: 2,4 m/s
*Средногодишна [[Относителна влажност|влажност на въздуха]]: 77 %
 
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Минск, Беларус
|Източник=[http://pogoda.ru.net/climate/26850.htm Време и климат] {{Ref-ru}}
|ширина=750px
 
| Ян_ср= -4.5 | Ян_ср_валежи=45
| Фев_ср= -4.4 | Фев_ср_валежи=38
Line 84 ⟶ 83:
|}}
 
== История ==
==Название==
{{Разделраздел-мъниче}}
Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река [[Немига]]. Хидронима може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ - „малък“, както и на [[Литовски език|литовски]] - „menkas“ (малък). В [[летопис]]ите на [[Общоизточнославянски език|общоизточнославянски]] селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.<ref name="pvl">[http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4869 Повѣсть временныхъ лѣтъ]</ref> По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „[[Ят|Ѣ]]“ - „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.<ref name="pam1">Крамко І.І. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. — Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35</ref>
 
==История==
{{Основна|История на Минск|История на архитектурата в Минск}}
 
{{Раздел-мъниче}}
Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица [[феникс]], която се възражда от пепелта.
 
== Население ==
===Ранна история===
{{Разделраздел-мъниче}}
 
== Днес ==
Днес е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 км2 от двата бряга на река [[Свислоч]]. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.
 
В Минск се намират парламентът и правителството на републиката. Разположен на стратегически кръстопът от изток на запад и от север на юг, Минск е важна транспортна свръзка с няколко автобусни и железопътни гари, 2 летища и развита мрежа на метрото.
 
Разполага с развиваща се индустрия, наука и научни центрове, транспорт, управа и финанси. Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др. Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.
 
==Транспорт==
Минск е най-големият транспортен възел на Беларус - разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна - на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус - М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт - освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища - Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. От края на миналата година на Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.
 
==Административно деление==
{{Основна|Административно деление на Минск}}
 
Административното деление на град Минск е било организирано през [[1938]] година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от [[17 март]] [[1938|1938 година]] е бил създаден Сталински (на [[2 ноември]] [[1961]] година — Заводски), Ворошиловски (от [[2 ноември]] [[1961]] година — Съветски) и Кагановичски (от [[20 юли]] [[1957|1957 година]] — Октомврийски райони.
 
[[Картинка:Minsk all districts color-2011-05-02.png|дясно|мини|250п|Административно деление на Минск]]
 
В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:
# {{легенда|#E3D2E3|Централен район}}
# {{легенда|#FDFD5D|Съветски район}}
# {{легенда|#7EDBEF|Първомайски район}}
# {{легенда|#EFDB72|Партизански район}}
# {{легенда|#CFDBFD|Заводски район}}
# {{легенда|#5DFB5D|Ленински район}}
# {{легенда|#F1FBC8|Октомврийски район}}
# {{легенда|#F68282|Московски район}}
# {{легенда|#6FA3F1|Фрунзенски район}}
<br clear="both" />
 
'''Микрорайони:'''
<div style="-moz-column-count:2; column-count:2">
* Вяснянка
* Дражня
* Захад
* Зяльони Луг (''Зялёны Луг'')
* Каменная Горка
* Кунцаушчина (''Кунцаўшчына'')
* Курасоушчина (''Курасоўшчына'')
* Лошица (''Лошыца'')
* Малинаука (''Малінаўка'')
* Масюкоушчина (''Масюкоўшчына'')
* Паудньови Захад (''Паўднёвы Захад'')
* Пауночни пасьолак (''Паўночны пасёлак'')
* Серабранка
* Сокал
* Сосни (''Сосны'')
* Сухарава
* Уручча
* Усход
* Чижоука (''Чыжоўка'')
* Чирвони Бор (''Чырвоны Бор'')
* Шабани (''Шабаны'')
</div>
 
==Население==
{{Раздел-мъниче}}
{| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;"
|-
Line 192 ⟶ 130:
|}
 
===; Етнически състав===
 
{| class="wikitable"
Line 337 ⟶ 275:
|}
 
== СпортУправление ==
{{раздел-мъниче}}
* [[ФК Динамо Минск]]
 
* [[ФК МТЗ-РИПО]]
В Минск се намират парламентът и правителството на републиката.
* ФК "Минск"
 
* ФК "Локомотив" (Минск)
Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година — Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година — Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година — Октомврийски) райони.
* клуб СКА (хандбал)
 
[[Картинка:Minsk all districts color-2011-05-02.png|дясно|мини|250п|Административно деление на Минск]]
 
В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:
# {{легенда|#E3D2E3|Централен район}}
# {{легенда|#FDFD5D|Съветски район}}
# {{легенда|#7EDBEF|Първомайски район}}
# {{легенда|#EFDB72|Партизански район}}
# {{легенда|#CFDBFD|Заводски район}}
# {{легенда|#5DFB5D|Ленински район}}
# {{легенда|#F1FBC8|Октомврийски район}}
# {{легенда|#F68282|Московски район}}
# {{легенда|#6FA3F1|Фрунзенски район}}
<br clear="both" />
 
'''Микрорайони:'''
{{колони|2|
* Вяснянка
* Дражня
* Захад
* Зяльони Луг (''Зялёны Луг'')
* Каменная Горка
* Кунцаушчина (''Кунцаўшчына'')
* Курасоушчина (''Курасоўшчына'')
* Лошица (''Лошыца'')
* Малинаука (''Малінаўка'')
* Масюкоушчина (''Масюкоўшчына'')
* Паудньови Захад (''Паўднёвы Захад'')
* Пауночни пасьолак (''Паўночны пасёлак'')
* Серабранка
* Сокал
* Сосни (''Сосны'')
* Сухарава
* Уручча
* Усход
* Чижоука (''Чыжоўка'')
* Чирвони Бор (''Чырвоны Бор'')
* Шабани (''Шабаны'')
}}
 
== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
 
Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.
 
== Инфраструктура ==
{{раздел-мъниче}}
 
Минск е най-големият транспортен възел на Беларус — разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна — на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус — М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт — освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища — Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. От края на миналата година на Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.
 
Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.
 
== Култура ==
{{раздел-мъниче}}
 
==Забележителности==
{{Раздел-мъниче}}
Минск е известен със своите културни забележителности:
* 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
Line 351 ⟶ 341:
* 20 кина и
* 139 библиотеки.
 
; Спорт
* [[ФК Динамо Минск]]
* [[ФК МТЗ-РИПО]]
* ФК "Минск"
* ФК "Локомотив" (Минск)
* клуб СКА (хандбал)
 
== Известни личности ==
Line 372 ⟶ 369:
* [[Иван Копец]] (1908-1941), офицер
 
== Международни контакти ==
 
===; Побратимени градове===
{{факт|[[Побратимен град|Побратимени градове]] на Минск са:|2014|8|7}}<ref>[http://www.minsk.gov.by/cgi-bin/org_ps.pl?lang=ru&k_org=3604&mode=doc&doc=3604_2 Списък на побратимените градове] {{Ref-ru}}</ref>
 
Line 477 ⟶ 474:
|}
 
===; Градове-партньори===
 
{{факт|Съдружие или някакъв друг вид партньорство градове на Минск са:|2014|8|7}}
Line 534 ⟶ 531:
 
[[Категория:Минск| ]]
[[Категория:Градове-герои (СССР)]]
 
{{Link FA|be-x-old}}