Уикипедия

Вашингтон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Mollovi (беседа | приноси)
200 редакции
мРедакция без резюме
Ред 25:
'''Вашингтон''' ({{lang-en|Washington, D.C.}}) е [[столица]]та на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]].
 
Територията му образува '''Федерален окръг Колумбия''', наричан често и само '''окръг Колумбия''' (''District of Columbia'') - единственият федерален окръг в САЩ. Смята се, че Вашингтон и Федерален окръг Колумбия представляват една и съща административна единица. Градът е разположен на северния бряг на река [[Потомак]] и граничи с щатите [[Вирджиния]] на югозапад и [[Мериленд]] от другите страни. Окръгът има население от 599 657 души. ПътницитеПътуващ от околните предградия повишават неговото население през работната седмица до около милион.
 
Центровете на трите клона на федералното правителство на Съединените Щати са разположени в окръга, както и много от националните исторически забележителности и музеи. Вашингтон е домакин на 174 чуждестранни посолства, както и седалищата на [[Световна банка|Световната банка]], [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] (IMF), [[Организация на американските държави|Организацията на американските държави]] (OAS), Интер-Американската банка за развитие, Панамериканската здравна организация (PAHO). Седалищата на други институции като профсъюзи, лобистки групи и професионални сдружения също са разположени в окръга.
Ред 31:
Вашингтон е управляван от кмет и 13 члена на Градския съвет. Въпреки това [[Конгрес на САЩ|Конгресът на Съединените щати]] има върховна власт над града и може да отхвърля местни закони. По тази причина жителите на окръга имат по-малко автономност, отколкото жителите на щатите. Окръгът има делегат на федералното правителство, който не може да гласува закони и същевременно е действащ в конгреса, но не и сенатори. Жителите на окръга нямали право да гласуват в президентските избори до ратифицирането на Двадесет и третата поправка на Конституцията на САЩ през [[1961]] година.
 
Вашингтон е наречен на [[Джордж Вашингтон]], първият [[Списък на президенти на САЩ|президент на САЩ]]. Името на окръг Колумбия идва от старо поетично име за Съединените щати, произлизащо от [[Христофор Колумб]], което е излязло от употреба в началото на 20-ти век. Много музеи и паметници на Вашингтон го правят популярно място за туристи да посетят.
 
== История ==
Алгонкински народи, известни като Nacotchtank, населявали областта на днешен Вашингтон около река Анакостия, когато първите европейци пристигнали през 17-ти век. До началото на 18-ти век индианците до голяма степен се били преместилиизселили от тази област.
 
[[Джеймс Мадисън]] изтъква необходимостта от федерален окръг на 23 януари 1788 в неговотосвоето есе „ Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност. Атака срещу конгреса във [[Филаделфия]] от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783, подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правотоПравото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените Щати]], което позволява на "окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса." Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, [[Александър Хамилтън]] и [[Томас Джеферсън]] се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 година.
 
На 16 юли 1790 година с Резидънс актътакта се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общияобщият размер е 260 км<sup>2</sup> (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ. През 1791-92 Андрю Еликот и няколко сътрудници, включително Бенджамин Banneker, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни по границата на всяка миля. Много от камъните все още се намират там. Нов "федерален град" е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. "федералният град" е кръстен в чест на [[Джордж Вашингтон]] и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на [[17 ноември]] [[1800]] г.
 
Актът от 1801 официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгътокръга се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад.След този акт, гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.
 
На 24-25 август 1814 г. при нападение, известено като Изгарянето на Вашингтон, след разграбването и изгарянето на Йорк (днешен [[Торонто]]), британските сили нахлуват в столицата по време на [[Британско-американска война|войната от 1812 г]]. [[Капитолий (САЩ)|Капитолият]], [[Министерство на финансите на САЩ|Министерството на финансите]] и [[Белият дом]] са изгорени и унищожени по време на нападението. Повечето правителствени сгради са възстановени бързо, но Капитолият, който до голяма степен е в процес на изграждане по онова време, не е завършен до 1868 година.
 
От 1800 г. жителите на окръга протестират заради липсата си на представителство, с което се гласуват закони в Конгреса. За да поправят това, различни предложения са отправениотправяни за връщане на земята, която е отстъпена за формирането на окръга, обратно на Мериленд и Вирджиния. Този процес е известен като отстъпване на територия. Обаче тези усилия не успяват да спечелят достатъчно подкрепа до 1830, когато южното каунти на Александрия, което е част от окръга, страда от икономическа спад, който отчасти се дължи на небрежността на Конгреса. Александрия е бил основен пазар в американската търговия с роби и слухове се разпространили, че [[Аболиционизъм|аболиционисти]] в Конгреса се опитвалиопитват да сложат край на робството в окръга - действие, което би довело до по-нататъшно отслабване на икономиката на Александрия, основана на робството. През 1840 г. жителите започват петиция за остъпване на южната територия на окръга обратно на Вирджиния, тъй като са недоволни от властта на Конгреса над Александрия. Държавната законодателна власт одобрява това през февруари 1846 г., което до известна степен се дължи на връщането на Александрия осигурявайки два допълнителни делегата подкрепящи робството на Общото събрания на Вирджиния. На 9 юли 1846 г. Конгресът се съгласява да върне цялата територия на окръгътокръга на юг от река Потомак на щата Вирджиния.
 
От 1860 г. приблизително 80% от афро-американските жители на града са свободни чернокожи. Избухването на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] през 1861 г. довежда до забележителен растеж в броя на населението в окръга, което се дължи на разширяването на федералнофедералното правителство и големия приток на освободени роби. През 1862 г. президентът [[Ейбрахам Линкълн]] подписва акт (свързан с получаване на компенсации при освобождаване на роби), който слага край на робството в окръг Колумбия и освобождава около 3 100 поробени души, девет месеца преди официалното обявяване на освобождаването. До 1870 г. населението на окръга се увеличава с приблизително 132 000 души. Въпреки растежа на града, Вашингтон все още имал черни пътища и му липсвала канализация; положението било толкова лошо, че някои членове на Конгреса, предлагат преместване на столицата на друго място.
 
С актътакта от 1871 г. Конгресът създава ново правителство за цялата федерална територия. Този акт ефективно обединява град Вашингтон, Джорджтаун и Вашингтон каунти в една община официално наречена окръг Колумбия. Въпреки че град Вашингтон по закон престава да съществува след 1871 г., името продължава да се употребява и целият град става известен като Вашингтон, окръг на Колумбия. В същиятсъщия акт КонгресаКонгресът определя Съвет за благоустройство, отговорен за модернизирането на града. През 1873 г. [[Юлисис Грант|президент Грант]] назначава на новия пост за губернатор най-влиятелния член на съвета - Александър Шепърд. Тази година Шепърд изразходва 20 милиона щатски долара за обществени поръчки (357 милиона щатски долара по сравними курсове към 2007 г.), което модернизира града, но и го докарва до фалит. През 1874 г. Конгресът закрива офиса на Шепърд в полза на прякото управление. Допълнителни проекти за обновяване на града не са извършвани чак до Плана Макмилан през 1901 г.
 
Населението на окръга остава относително непроменено до [[Голямата депресия]] през 30-те години, когато [[Нов курс на Рузвелт|Новият курс]] на президента Франклин Рузвелт разраства бюрокрацията във Вашингтон. Втората световна война допълнително увеличава правителствената дейност. Двадесет и третата поправка от конституцията на Съединените щати е ратифицирана през 1961 г., позволявайки на окръга да има три гласа в Избирателната колегия за избора на президент и вицепрезидент, но все още липсва представителство, с което да гласува закони в Конгреса.
 
След убийството на лидераводача наза граждански права [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг Младши]] на 4 април 1968 г., избухват размирици в окръга предимно на U Street, 14th Street, 7th Street и H Street, центрове на жилищни и търговски райони на чернокожи. Размириците бушуват в продължение на три дни, докато над 13 000 федерални и национални войскови охранивойски успяват да потушат насилието. Много магазини и други сгради са опожарени, като възстановяването им не е завършено до края на 90-те години.
 
На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001 г.]] терористи отвличат самолет на Американ Еърлайнс изпълняващ полет 77 и умишлено го разбиват в [[Пентагон|Пентагона]], внамиращ близостсе дов [[Арлингтън]], щата Вирджиния. Самолетът на Юнайтед Еърлайнс с полет 93 за който се смята, че е предназначен за окръг Вашингтон, се разбива в щата [[Пенсилвания]], когато пътниците се опитват да възвърнатвземат контрола над самолета от похитителите.
 
== География ==
Вашингтон е с обща [[площ]] от 177 [[квадратен километър|km<sup>2</sup>]] (68,30 [[миля|кв. мили]]), ), от които 159 km<sup>2</sup> (61.4 кв. мили) са заети от земя и 18 km<sup>2</sup> (6.9 кв. мили) от вода. Окръгът е не по-голяммалък от 260 km<sup>2</sup> (100 кв. мили), което се дължи на преотстъпването на южната част на окръга обратно на щата Вирджиния през 1846 г. Сегашната площ на Вашингтон се състои само от територия, прехвърлена от щата Мериленд. По тази причина Вашингтон е заобиколен с щатите на Мериленд на югоизток, североизток и северозапад и Вирджиния на югозапад. Окръгът има три големи природни потоци: река Потомак и нейните притоци – река Анакостия и Рок Крийк (Rock Creek).
 
Противно на легендата, Вашингтон не е бил построен върху рекултивирани мочурливи места. Въпреки че влажните зони обхващали области по протежението на двете реки и други естествени потоци, по-голямата част от територията на окръга се състояла от земеделска земя и хълмове покрити с дървета. Най-високата естествена точка в окръг Колумбия е точката Рино, разположена в парк Форт Рено в квартала Tenleytown на 125 м. (409 фута) над морското равнище. Най-ниската точка е нивото на водата на река [[Потомак]].
Ред 63:
=== Климат ===
 
Вашингтон е разположен във влажната субтропична климатична зона (Köppen: Cfa), проявяваща се в четири сезона. Неговият климат е типичен за средноатлантическите щати, които са отдалечени от големите водни маси. Пролетта и есента са топли, докато зимата е хладна, със среден годищен снеговалеж от 37 см. (около 14.7 инча). Средните зимни температури са 3.3 °C ( около 38 °F) от средата на декември до средата на февруари.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Виелиците оказват въздействие на Вашингтон средно веднъж на всеки четири или шест години. Най-силните бури се наричат „ североизточни ветрове”, за които са характерни силни ветрове, проливни дъждове и много снеговалеж. Тези бури често засягат големи участъци от източнияизточното крайбрежие на Съединените Щати.
 
Лятото е горещо и влажно със средна дневна юлска температура от 26.2 °C (около 79.2 °F) и средна дневна относителна влажност от около 66%, която може да е относително поносима.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Комбинацията от горещина и влажност през лятото довежда до много чести гръмотевични бури, някои от които понякога причиняват торнада в този район.
 
Най-високата отчетена температура е била 41 °C (106 °F) на [[20 юли]] [[1930]] г. и на [[6 август]] [[1918]] г., докато най-ниската отчетена температура е била −26 °C (−15 °F) на [[11 февруари]] [[1899]] г. по време на голямата снежна буря презот 1899 г.
 
{{Климатична таблица
Ред 103:
== Население ==
 
През 2009 са преброени почти 600 000 жители, като населението на града се увеличава със солиденстабилен ръст от 2000 година насам. През делничните дни обаче много хора от предградията и околните селища идват да работят в града и той става с население около един милион.
 
Според изследване, направено през 2007 година, населението на Вашингтон се състои от 56.6% чернокожи или [[афроамериканци]], 36.3% [[бели американци]], 3.1% азиатци и 0.2% [[индианец|индианци]].
 
Уникален сред градовете с голям процент чернокожо население, Вашингтон е бил населен с много чернокожи още от самото си създаване. В резултат на [[Американската гражданска война]] чернокожото население скача драстично от 1% на 10% процента през 1810 г. Между 1810 г. и 1940 г. чернокожото население съставлява 30% от предградията, но достига връхната си точка през 1970, когато е цели 70%. От тогава се наблюдава спад заради изселването на част от чернокожите към предградията или други градове заради по-евтините наеми. Въпреки това се наблюдава наплив на много афроамериканци, особено на млади и току-що завършили студенти, заради по-добрите предложениявъзможности за работареализация.
 
През 2000 година 33 000 души се определят като [[хомосексуалист|хомосексуалн]]и и бисексуални - около 8,1% от пълнолетното население в града. Като се има в предвид значителното [[ЛГБТ]] население и либералния политически климат, през декември 2009 г. общинският съвет на Колумбия приема закон за [[еднополов брак|еднополовия брак]] и от март 2010 започват да се издават свидетелства за брак между хомосексуални двойки.
 
== Икономика ==
Икономиката на Вашингтон е растяща и диверсифициранаразнообразна, с нарастващ дял на работните места в сектора на професионалните и бизнес услуги.<ref>{{cite web | url = http://www.does.dc.gov/does/frames.asp?doc=/does/lib/does/info/ep2.62105.pdf | title = District of Columbia Employment Projections by Industry and Occupation, 2002–2012 | accessdate = 10 юни 2008 | last = Whitman | first = Ray D. | coauthors = Fred Siegmund | date = 2005-06-01 | format = PDF | publisher = D.C. Office of Labor Market Research and Information | lang = en}}</ref> [[Брутен национален продукт|Брутният продукт]] на федералния окръг през 2008 година е 97,2 милиарда долара, което го поставя на 35-то място сред американските щати.<ref>{{cite web | url = http://www.bea.gov/regional/gsp/ | title = Gross Domestic Product by State | accessdate = 24 юни 2009 | date = 2009-06-02 | publisher = U.S. Bureau of Economic Analysis lang = en}}</ref> Към януари 2010 година [[безработица]]та в градската агломерация на Вашингтон е 6,9%, втората най-ниска сред 49-те най-големи агломерации в страната.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/news.release/archives/metro_03192010.htm | title = Metropolitan Area Employment and Unemployment (Monthly) News Release | date = 19 март 2010 | publisher = United States Bureau of Labor Statistics | accessdate = 22 март 2010 | lang = en}}</ref> В самия град по същото време безработицата е 12%.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/news.release/archives/laus_03102010.htm | title = Regional and State Employment and Unemployment (Monthly) News Release | date = 2010-03-10 | publisher = United States Bureau of Labor Statistics | accessdate = 22 март 2010 | lang = en}}</ref>
 
През 2008 година около 27% от заетите във Вашингтон работят за федералното правителство на Съединените щати,<ref name="fedjobs">{{cite web | url = http://www.does.dc.gov/does/frames.asp?doc=/does/lib/does/DC_Industry_Employment_2008.pdf | title = Wage and Salary Employment by Industry and Place of Work | accessdate = 27 май 2008 | year = 2008 | format = PDF | publisher = District of Columbia Department of Employment Services | lang = en }}</ref> което смекчава ефектите от [[Световна икономическа криза от 2007 година|световната икономическа криза]], тъй като американското правителство не ограничава дейността си след нейното начало.<ref>{{cite web | url = http://www.businessweek.com/lifestyle/content/oct2008/bw20081014_006902.htm | title = Some Cities Will Be Safer in a Recession | last = Gopal | first = Prashant | date = 2008-10-14 | work = BusinessWeek | accessdate = 16 октомври 2008 | lang = en}}</ref> В същото време към януари 2007 година федералните служители в района на Вашингтон са само 14% от всички заети от федералното правителство.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/oco/cg/cgs041.htm | title = Federal Government, Excluding the Postal Service | accessdate = 11 август 2008 | date = 2008-03-12 | publisher = Bureau of Labor Statistics | lang = en }}</ref> Много организации, като правни кантори, изпълнители на обществени поръчки, неправителствени организации, лобистки фирми, профсъюзи и браншови организации, са разположили своите централи в или в близост до Вашингтон, за да бъдат в близост до федералното правителство.<ref name="kstreet">{{cite web | first = Jeffrey H. | last = Birnbaum | title = The Road to Riches Is Called K Street | date = 22 юни 2005 | url = http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/06/21/AR2005062101632.html | publisher = The Washington Post | page = A01 | accessdate = 17 юни 2008 | lang = en }}</ref>
Ред 122:
== Медии ==
 
Вашингтон е виден център за националните и международни медии. ''Вашингтон Поуст'', основан през 1877, е най-старият и най-четен местен вестник, излизащ ежедневно във Вашингтон. Вероятно е най-прочут с отразяването на националната и международна политика, както и с разобличаването на скандала [[Уотъргейт]]. „Поуст”„Да Поуст”, както популярно сего наричанаричат, продължава да отпечатва само три основни издания, по едно съответно за окръг Колумбия, Мериленд и Вирджиния. Дори без разширени национални издания, вестникът се намира на пето място по тираж отсред всички ежедневници накъм 31 март 2010 г.
 
Компанията Вашингтон Поуст има ежедневен безплатен вестник предназначен за пътуващите с обществен транспорт наречен ''Експрес'', който обобщава информация за събитията, спорта и развлеченията, както и испанскияна вестникиспански ''Ел темпо латино''. Местните ежедневници ''Вашингтон Таймс'' и ''Вашингтон Икзаминър'', алтернативният ''Вашингтон Сити пейпър'' и седмичниятседмичникът ''Вашингтон бизнес джърнал'' имат също значителен брой читатели във Вашингтон. Голям брой от местните и специализирани вестници се фокусират върху местните въпроси и културата. Сред тях са: седмичниците ''Вашингтон Блейд'' и ''Метро Уикли'', с фокус над въпросите за ЛГБТ; ''Вашингтон Информър'' и ''Вашингтон Афроамерикан'', които подчертават теми, свързани с интересите на чернокожите; и квартални вестници, публикувани от компанията Кърънт Нюспейпър. Вестниците ''Дъ Хил'' и ''Рол Кол'' се фокусират единствено върху теми, свързани с Конгреса и федералното правителство.
 
Столичният район Вашингтон (Washington Metropolitan Area) е деветиядеветият най-голям телевизионен медиен пазар в Съединените Щати с два милиона домакинства (приблизително 2% от населението на щатите).Няколко медийни компании и канали на кабелни телевизии имат седалища в този район включително: [[C-SPAN]], Black Entertainment Television (BET), [[National Geographic Channel]], Smithsonian Networks, XM Satellite Radio, National Public Radio (NPR), Travel Channel (в Чиви Чейс,Мериленд), [[Discovery Channel|Discovery Communications]] ( в [[Силвър Спринг]], Мериленд) и Public Broadcasting Service (PBS) (в [[Арлингтън]], Вирджиния).Седалищата на Voice of America (VOA), националната новинарска услуга на правителството на Съединените Щати, е разположена близо до столицата в югозападен Вашингтон.
 
[[Файл:White House (south side).JPG|thumb|right|300px|[[Белият дом]] е резиденция на [[Президент на САЩ|президента на САЩ]]]]
Ред 137:
* [[Белият дом]] - сградата, в която американският президент работи и живее със семейството си.
* [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] - двукамарен висш орган на законодателната власт в САЩ.
* [[Библиотека на Конгреса]] - най-голямата в света библиотека в САЩ
* Националните архиви - независима агенция накъм правителството в САЩ отговорна за съхраняването и документирането на исторически и правителствени архиви,чийто публичен достъп до тях нараства.
* [[Върховен съд на САЩ|Върховен съд]] - най-висшият съдебен орган в САЩ.
* [[Федерален резерв]] - централната банка на САЩ
* Ботаническа градина на САЩ - ботаническа градина намираща ссе вдо КапитолийяКапитолия близо до Гарфийлд съркъл.
* [[Смитсонов институт|Смитсоновият институт]] - научноизследователски и образователен институт в САЩ, към който е създаден голям комплекс от музеи. Някои от тях са: Музея на американската история, Индианския музей, Музея Хиршхорн и скулптурната градина, Националния въздушен и космически музей, Музей по природна история и др.
* [[Вашингтон монумент]] - представлява обелиск и масонски символ построен в памет на първия президент на САЩ генерал [[Джордж Вашингтон]].
* Джеферсън Мемориал - паметник посветен на [[Томас Джеферсън]], третитретият президент на САЩ и американски основателосновоположник (политически лидерводач, подписал [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост на САЩ]] през 1776).
* [[Линкълн Мемориал]] - паметник построен в чест на 16-я президен на САЩ [[Ейбрахам Линкълн]].
* Мемориал на Втората световна война - посветен на американците като военнослужещи и граждани по време на [[Втората световна война]].
Ред 154:
* [[Пентагонът]] - седалището на американското [[Министерство на отбраната (САЩ)|Министерство на отбраната]].
* [[ЦРУ|Централно разузнавателно управление]] - държавна американска разузнавателна агенция
* Гробницата на незнайните воини - посветена на американските военнослужещи, които загиват без техните имена да могат да бъдат идентифицираниузнати.Разположена е в [[Национално гробище Арлингтън|Националното гробище Арлингтън]].
* Гробът на [[Джон Кенеди|Джон Ф. Кенеди]] - президентски мемориал намиращ се в Националното гробище Арлингтън. Гробът и вечният пламък, използвани по време на погребението на президента Кенеди на 25 ноември 1963, които първоначално са били временни, са се превърнали в негово постоянно местоположение.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вашингтон“.