Разлика между версии на „Агилулф“

редакция без резюме
м (Замяна на файла „Agilulf's_Italy.gif“ с Agilulf's_Italy.png)
[[File:Nuremberg_chronicles_f_150r_3.jpg|thumb|175px|Агилулф]]
[[Файл:Agilulf's_Italy.png|дясно|мини|Агилулф в Италия, в зелено - лангобарди, в оранжево - византийци]]
[[File:Lamina_di_re_agilulfo.JPG|thumb|240px|Плочата на Агилулф]]
'''Агилулф''' (''Agilulf'', ''Аго'', ''Turingus''; † [[615]]) е [[крал]] на [[лангобарди]]те ([[590]] – [[615]]).
 
Преди това [[херцог]] на [[Торино]], той(''dux еTaurinensium civitatis''). Тойе избран в 590 г. от лангобардските херцози за последовател на [[Аутари]] и през май [[591]] в [[Милано]] е коронован. <ref>[[Павел Дякон]], [[Historia gentis Langobardorum|''Historia Langobardorum'']] III, 35</ref>
[[Файл:Nuremberg chronicles - Theudelinda, Queen of the Lombards (CLr).jpg|дясно|мини|Теоделинда
(* [[570]]; † [[627]]/[[628]])]]
 
Жени се за вдовицата на Аутари католичката [[Теодолинда]]. Агилулф самият е [[арианство|арианец]], но под въздействието на жена си търси сближение с католическия [[папа]] в [[Рим]].
'''Агилулф''' (''Agilulf'', ''Аго''; † [[615]]) е [[крал]] на [[лангобарди]]те ([[590]] – [[615]]).
 
Умира в 615 г. От името на още непълнолетния наследник [[Адалоалд]], когото Агилулф оженил за дъщерята на краля на [[франки]]те [[Теодеберт II]] и първата му съпруга [[Билихилда]], Теоделинда поема [[регент]]ството.
Преди това [[херцог]] на [[Торино]], той е избран в 590 г. от лангобардските херцози за последовател на [[Аутари]] и през май [[591]] в [[Милано]] е коронован.
 
== Източници ==
Жени се за вдовицата на Аутари католичката [[Теодолинда]].
<references />
 
== Литература ==
Агилулф самият е [[арианство|арианец]], но под въздействието на жена си търси сближение с католическия [[папа]] в [[Рим]].
* Hermann Fröhlich: ''Studien zur langobardischen Thronfolge''. Teil 1, Tübingen 1980, S. 99-115
* Jörg Jarnut: ''Geschichte der Langobarden''. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2, S. 42-46, 53-56
* John R. Martindale: ''The Prosopography of the Later Roman Empire''. Bd. IIIb, Cambridge 1992, S. 27–29.
* Wilfried Menghin: ''Die Langobarden''. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
* Charlotte Schroth-Köhler: ''Agilulf''. [[Lexikon des Mittelalters]] (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 208–209
* Felix Dahn: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Agilulf ''Agilulf'']. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 706–709.
* Ludo Moritz Hartmann: ''Geschichte Italiens im Mittelalter''. Bd. II Teil 1, Wigand, Leipzig 1900, S. 98 ff. ([http://www.archive.org/stream/geschichteitalie02hart#page/n115/mode/2up/search/Agilulf Digitalisat]) und Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 18 ff.
* Thomas Hodgkin: ''Italy and her Invaders''. Vol VI. Oxford 1895, S. 27 ff. ([http://www.archive.org/stream/italyandherinvad025017mbp#page/n49/mode/2up/search/Agilulf Digitalisat])
 
== Външни препратки ==
Умира в 615 г. От името на още непълнолетния наследник [[Адалоалд]], когото Агилулф оженил за дъщерята на краля на [[франки]]те [[Теодеберт II]] и първата му съпруга [[Билихилда]], Теоделинда поема [[регент]]ството.
* [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Agilulf&ts=&ps=&tags=&sprache=&objektart=alle&pagesize=20&sortierung=d&ejahr= Agilulf], OPAC, Regesta Imperii.
 
* [http://www.manfred-hiebl.de/mittelalter-genealogie/_voelkerwanderung/a/agilulf_koenig_616/agilulf_langobarden_koenig_616.html Agilulf], Genealogie Mittelalter.
== Източници ==
*[http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Agilulf Agilulf (Langobardenkönig)]
 
{{Крале на лангобардите}}