Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии

 

=== Дърворезби ===

Що се отнася до църковните дърворезби в карнобатския храм, те всички са издържани във възрожденски стил, обогатен с характерни за възрожденската ни архитектура и изкуство барокови елементи. Това е лебедовата песен на Филиповци в духа на нашето национално Възраждане.

 

 

Карнобатският иконостас е представителен, една грандиозно извисяваща се условна "стена" между олтара и наоса, много добре вписан в храмовия интериор. В централната си част е с отстъп навътре - типичен бароков похват. Увенчан е с барокова кобилица - елемент, разработван но фронтоните на възрожденските къщи от т. нар. "пловдивски тип" през средата на XIX в. (в Пловдив, Копривщица, Карлово, Самоков и др.).

Тя се огъва плавно, като образува един централен и два по-малки странични фронтона. Тези архитектонични елементи внасят раздвиженост в иконостасната структура и усещане за преливност на композиционните ѝ съставки. Бароков патос изпълва и резбената орнаментика: акантовите листа се завиват в рокаи, очертавайки полета за различни фигури, медальоните над царските икони са типично барокови и др. т. Нарочно е тьрсена играта между светлина и сянка, активно допринасяща за богат визуален ефект на резбената пластика, която мри малките табли е разгърната в три, разположени един зад друг плана. Немалко е и влиянието на стил ампир, макар и силно преобразен. Ампирни панделки покриват повечето колони.

 

Но нека посоча как ехото на народната митология отзвучава при карнобатския иконостас в църквата "Св. Йоан Богослов"! Двете лами в подножието на надиконостасното разпятие са древен мотив, разпространен във всички балкански страни. първоначалният им смисъл като хтоничен антипод на небесното, божественото, Христовото начало на битието едва ли вече се е помнел.

Такъв процес се наблюдава и при други резбарски групи от възрожденската епоха. Но инерцията в мисленето е така силна, че тези хибридни чудовища отново се появяват от двете страни на кръста, от чиято основа стърчат оръдията на мъченическата смърт на Христос: бич, копие, стълба, факел и пр. В балдахина на архиерейския трон е изрязана двойка лами. Местоположението на тия тератологични същества е свързано с апотропейната им роля. He е така обаче с резбените лами от проскинитариите, превърнати в декор. Охранително е и предназначението на двойката лъвове в основата на архиерейския трон-стара традиция, за която се разказва още в библията: Соломоновият трон бил поставен върху няколко двойки лъвове. Те същевременно символизират и силатана архиерея; затова друга двойка лъвове, разработена като триизмерна пластика, е поставена върху подръчниците на трона. А царската двер в двата си края е увенчана с птичи глави, чиито тела прерастват в гирлянди от палмети. В по-старите решения тази глава (тя обикновено е на орел или грифон) е със змийско тяло - ехо от стар митологичен мотив, тук вече почти напълно пропаднал. Неслучайно се спирам на тези следи от една вече превъзмогната народна митология. Защото възрожденската ни дърворезба представлява симбиоза от барок и ампир (проличаващ главно в орнаментиката) и тератология, онаследена от един дълго време съхранен фолклорно-езически източник. Разбира се, че това не е истинският европейски барок, а преработен и адаптиран барок, роден върху огромния ареал на Източното средиземноморие. Дали ще го наречем левантийски или с друго име, е без особено значение. Тези остатъци от древна тератология са важен момент в стиловата характеристика на разглеждания тук иконостас, както и на възрожденската ни дърворезба в цялост. Преходът към XX в. ни най-малко не е благоприятствал за акцентирането на тези моменти, поради това те са избледнели и десемантизирани. От тях е оцеляло нещо само поради традиционализма в мисленето и в творчеството на резбарите от филиповския род.

 

 

 

[[Категория:Православни църкви в България|Йоан Богослов]]