Калиграфия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Избрана |
мРедакция без резюме |
||
Ред 103:
[[File:Didactic Gospel.jpg|thumb|220px|[[Учителното евангелие]] в Кодекс от Дечанския манастир, 1286 г., написан в стил ''устав'']]
[[File:DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavski.jpg|thumb|right|220px|Азбучната молитва на Константин Преславски с инициали]]
[[File:Manifesto-Balkan-war-Bulgaria.jpg|thumb|right|220px|Манифест на
В отговор на навлизането на печатните книги, които стават по-достъпни, но не са особено красиви, по време на [[Ренесанс]]а и на [[барок]]а се появява стремеж към по-красиво ръчно изписване, както и към създаване на нови печатни шрифтове. Този процес процъфтява най-вече в [[Италия]], [[Франция]] и [[Англия]], където специализираните книги за краснопис се множат. През XV век каролингските текстове са преоткрити отново и стават основа за създаването на шрифта „хуманистичен минускул“ или ''littera antiqua''. През XVII век във Франция поради големия поток от документи, изписани с най-различни почерци, на държавно ниво се взема решение писането да става само с три стила: Coulee, Rhonde и бързописен стил, наречен Bastarda. През XVIII век из Европа и по света се разпространяват английските шрифтове<ref name="Whalley">{{икона en}} {{cite book|author=Joyce Irene Whalley|title=The Art of Calligraphy, Western Europe & America|date=c. 1980}}</ref>.
Ред 117:
Най-значимите писарски средища в България през ХV-ХVІІІ в. са манастирите в [[Етрополски манастир|Етрополе]], Карлово, Аджар, [[Кукленски манастир|Куклен]], Котел. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с шрифт ''„етрополски калиграфски полуустав”'' с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>.
Ръкописното писмо за ежедневна употреба почти не е изучавано в българските килийни училища. Това последователно свързване на буквите в цяла дума е изучавано допълнително и е наричано „вързано писмо“. Такъв начин на писане са изучавали само по-напредналите ученици и е белег за високо ниво на грамотност<ref>Илчев, Захари и др. Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2013, с. 121 ISBN 978-954-736-187-4</ref>.
== Съвременно развитие ==
| |||