Карл Линей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 135:
=== Ректор на Университета в Упсала ===
[[Файл:CarlvonLinne Garden.jpg|мини|дясно|Линеевата градина в Упсала]]
През 1750 г., Линей става ректор на [[Университета в Упсала]] и това дава началото на период на разцвет на природните науки там. Може би най-важният му принос към науката по време на престоя в Упсала е да преподава, като много от неговите студенти пътуват по света и събират ботанически материали. Линей нарича най-добрите от студентите си свои „апостоли“. Лекциите му обикновено са много популярни и често се провеждат в ботаническата градина. Той се опитва да научи студентите да мислят самостоятелно и да не приемат безкритично никакви авторитети, дори и самия него. Дори по-популярни от лекциите му са ботаническите екскурзии, провеждани всяка събота през лятото, по време на които Линей и неговите студенти изследва флората и фауната в района на Упсала.
 
През 1750 г. вижда бял свят ''Philosophia Botanica'', съдържаща коментар на аксиомите, публикувани от него през 1735 г. във ''Fundamenta Botanica'' и записана под диктовка от студента му П. Лофлинг (1729-1756), докато професорът е на легло поради пристъп на [[подагра]]. Най-важният му труд от този период е ''Species Plantarum'' (Стокхолм, 1753), където видовите имена са напълно приложени. През същата година Линей е посветен за рицар на „Полярната звезда”, като това е първият път, когато човек на науката е удостоен с тази чест в Швеция. През 1755 г. той е поканен от краля на [[Испания]] да се установи в тази страна, с висока заплата, както и пълна свобода на съвестта, но той отказа с мотива, че каквито и таланти да притежава, те трябва да бъдат посветени в служба на неговата родина. Вместо него заминава Лофлинг. На този етап Линей вече има възможност да закупи именията Сафя и Хамарби, като в последното издига музей от камък, за да е защитен от пожар. Неговите лекции в университета привличат хора от всички краища на света, а нормалният брой на студентите в Упсала от петстотин, докато той е професор по ботаника, нараства на хиляда и петстотин. През 1761 г. Линей получава благороднически сан, валиден със задна дата от 1757 г. и приема името Карл фон Лине. За негова голяма радост растението [[Чай (растение)|чай]] е въведено успешно в Европа през 1763 г., същата година, в която единственият му жив син Карл (1741-1783) получава разрешение да стане академичен асистент на баща си и да се подготвя за негов приемник.