Разлика между версии на „Образуване на българската народност“

редакция без резюме
(Премахната редакция 6053486 на 46.233.29.138 (б.))
Слаба хипотеза, оборена от 2010 година насам от Атакемичните среди в Лондон и ЕС.
{{Друго значение|историческия процес|книгата|Образуване на българската народност (Димитър Ангелов)}}
На практика [[етногенезис]]ът на днешните българи е най-мащабния и компонентен в цял свят! Започнал още преди Шумер, Персия и всичко друго известно до сега, като следствие.
{{друго значение|Произхода на българите|произхода на прабългарите|Произход на прабългарите}}
 
От друга страна, след развитието на [[популационна генетика|популационната генетика]] през 21-ви век започват изследвания на булгарския [[ДНК]]- антропологичен профил.
Според най-разпространената теория [[Българи|българската]] [[народност]] се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в периода [[V век|V]] - [[X век]]- траки, славяни и прабългари. На практика [[етногенезис]]ът на днешните българи е по-комплексен. През [[V век|V]]-[[VI век]] част от [[южни славяни|славяни]]те заселва Източните Балкани - [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония]], където се смесва със завареното [[византийци|византийско]] население, съставено предимно от елинизирани и романизирани [[траки]], [[пеони]], [[гети]], [[келти]], римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва с образуването на Дунавска България от [[Аспарух]]овите прабългари и заселването на Куберовите [[прабългари]] в дн. Македония през [[VII век]] и се утвърждава след приемането на [[християнство]]то за единна религия и на [[старобългарски език|славянския език]] за официален в страната през [[IX век]].<ref>Военна академия „Г. С. Раковски“ - [http://rakovski-defcol.mod.bg/BG/About/VoennaIstoria/1_01Syzdavane.php Създаване на българската държава]</ref> През този период на Балканите се утвърждава и етнонима ''българи'', като в следващото хилядолетие към етногенезата на българите допринасят [[власи]], [[кумани]], [[печенеги]] и други европейски и азиатски народи, заселили се по българските земи.
Установено е, че той е основна база за повечето европейски популации. Започваща с червенококия ген, разпространен на всички континенти до днес.
 
Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища и експанзията на неолитните земеделци.
От друга страна, след развитието на [[популационна генетика|популационната генетика]] през 21-ви век започват изследвания на българския [[ДНК]]-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Сред праисторическите събития, отбелязани в наблюдаваните хаплогрупи, най-голям е приноса на местните [[ловци-събирачи]] от [[мезолит]]а. Българският генетичен фонд носи също следи от постледникова реколонизация от различни убежища и експанзията на неолитните земеделци от Близкия Изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основния клъстер. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци, гърци и албанци), отколкото с останалите европейци.
Генетично, днешните българи са тясно свързани с повечето човешки популации на всички континенти, лесно се разбира по цветова, флагова определеност:
 
1. Държави с флаг в бяло, зелено и червено: (Индия, Башкирия, Татарстан, Таджикистан, Иран, Талиши, Чеченя, Идел-Урал, Казан, Кюрдистан, Азарбейджан, Киргизстан, Персия, Уелс, Ирландия, Баски, Италия, Унгария, Абхазия, Армения, Беларус, Бухара, Туринеги, Палестина)
=== Траките ===
2. Държави с бяло - червен държавен флаг: ( Грузия, Полша, Хърватия, Япония).
{{основна|Траки}}
От средата на II хил. пр. Хр. Територията на страната е населена освен от българи и от други родствени до тях народи като [[гети]], [[готи]], [[келти]] и [[пеонци]]. Преселението на народите от същия период, довежда до разпространение на езика и културата - занаятите и народния ни гений навсякъде!
Траките са [[Индоевропейци|индоевропейски]] народ, автохтонното население на българските земи в древността, засведетелствани в писмени и археологически извори поне от средата на II хил. пр. Хр. Територията на страната ни е населена в Античността, освен от траки и от други близки до тях народи като [[гети]] и [[пеонци]]. Впоследствие, многократните нашествия на [[готи]], [[келти]], [[сармати]], [[хуни]] и [[славяни]] през късната Античност и Ранното Средновековие, съпровождани с процеси на [[християнизация]], [[романизация]], [[елинизация]] и [[славянизация]], довеждат до постепенно отмиране на езика и културата на местното население. Следва да се отбележи, че от средата на V в. силно влияние по земите ни има гръцкия език и елинистическата култура, независимо от факта, че на Балканите има и голяма част романизирано (латиноезично) население. По-късно през VI в., гръцкия език е обявен наравно с латинския за официален език на Империята. В продължение на век се запазва официалния билингвизъм, след което латинския език отпада и гръцкия остава единствен официален език на християнизираното [[ромеи|византийско]] население по нашите земи. Народообразуващият принос на коренното население на Балканите - траките и други предславянски народи е до голяма степен омаловажаван неоснователно и до днес. Въпреки това [[византийци|византийското население]] по нашите земи, съставено предимно от потомци на траки и други антични народи, влиза като съставна част в българската народност, а [[генетика|генетичният]] им принос в българския етнос е доказан научно.<ref>[http://www.legmed.ro/files/revista/2004-4/02-Cardos-%20MtDNA.pdf Paleo-MtDNA Analysis and population genetic aspects of old Thracian population from South-Eastern Romania]</ref> Той е сходен с преобладаващия средиземноморски [[антропология|антропологически]] тип на съвременните българи.<ref>[http://www.snpa.nordish.net/chapter-XII15.htm The Society for Nordish Physical Anthropology (SNPA)/Bulgaria]</ref> Траките допринасят към характеристиките на българската народност предимно с традиционните си обичаи, занаяти и вярвания.
Следва да се отбележи, публичната историческа измамач от средата на V в. за силното влияние на т.н. "гръцкия език" и "култура", измислени от англичани по политически причини.
 
Коренното население на Балканите е българският народ, системно омаловажаван факт до днес!
=== Славяните ===
Отношенията между българите и другите народи е предмет на множество спекулации.
{{основна|Славяни}}
== Източници ==
Славяните принадлежат към индоевропейската културно-езикова група. Предполага се, че първоначалната територия, която обитават, е северно от [[Карпати]]те. Към края на V и началото на VI век се разселват на огромни територии в източна [[Централна Европа]], [[Източна Европа]] и Балканите, формирайки три големи групи - съответно [[западни славяни]], [[източни славяни]] и [[южни славяни]]. Източният клон на южните славяни става един от образуващите фактори на българския народ. Заселването на славяните на Балканския полуостров, е осветлени добре от местните топоними и хидроними. Показателен в това отношение е хидронимът [[Бистрица]] като наименование на по-големите реки. Този хидроним ясно очертава границите на запазения византийски елемент след преселението на народите. В източния дял на Балканския полуостров - на изток от линията свързваща реките [[Искър]], [[Марица]], [[Въча]] и [[Места]] този хидроним не е познат. Останалата част от Балканския полуостров - западната и централната, ако съдим по разпространението на хидронима, славяните при своето заселване намерили слабо заселена и затова славянското наименование Бистрица носят почти всички по-големи реки. Източната част на Балканския полуостров също била заселена от славяните, но по-късно. Значително по-малък бил броят на проникналите тук славянски племена, затова те не наложили, а усвоили местните топоними и хидроними. На Балканите голямата част от заселилите се славяни започнали да се смесват постепенно с местното византийско население.
<references />[[http://www.bulgaria-is-alive.com/zname1.html]]
 
=== Прабългарите ===
{{основна|Прабългари}}
[[Картинка:Madara-rider-Svik.jpg|ляво|thumb|270px|Мадарският конник - изкуството на прабългарите]]
Прабългарите се преселват през [[II век]] от [[Централна Азия]] в земите северно от [[Кавказ]] и около бреговете на река [[Волга]] (тогава [[Итил]]). Езиково-етническата принадлежност на тези прабългари е била вероятно тюркска с ирански и други етно-лингвистични примеси. През IV-V век прабългарите - макар и като обособена общност - са съставна част от [[Хуни|Хунската империя]], а след смъртта на [[Атила]] през [[453]] г. и разпадането на империята се изтеглят северно от [[Черно море]], в земите на днешна [[Украйна]]. По-късно, в началото на VII век, обединени от [[Кубрат]], те образуват държавата [[Велика България]]. След нейното разпадане в края на същото столетие част от тях, водени от [[кан (титла)|кан]] [[Аспарух]], се заселват във [[Византия|византийската]] област [[Малка Скития]], откъдето впоследствие отново формират държава, станала предшественик на днешна [[България]]. Прабългарите, които са сравнително малобройни, се заселват предимно в триъгълника между днешните градове Плиска, Преслав и Варна. На юг от линията Русе - Преслав - Варна липсват следи от прабългарски погребения и селища. Това заселване на войнствени варвари, предизвикало изтеглянето на юг от днешна [[Добруджа]] на голяма част от местното романизирано и гърцизирано население. Споменът за неговото преселение е стигнал до нас в апокрифния летопис на пророк Исай от ХI в.: ''"Аз чух глас, който ми рече: "Исае, иди на запад от най-горните земи на Рим и вземи третата част от куманите, наречени българи, и засели земята [[Карвунско деспотство|Карвунска]], която опразниха римляните и елините."''<ref>[http://www.promacedonia.org/dm/dm_4v.html ОБЩОНАРОДНОТО И РЕГИОНАЛНОТО В КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКАТА РАВНИНА Димитрина Митова-Джонова, (Изд. на БАН, София, 1989)]</ref> Аспаруховите българи допринасят за създаването на българската народност с военното и държавническото си изкуство и със стопанските си познания.
 
=== Отношения между преселеното и завареното население ===
 
Естеството на отношенията между прабългарите и заварените в териториите на Балканите народи, и по-специално със славяните, е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Балканите не са били населявани само от славянски племена. Тук живеели немалко [[готи]], [[келти]], римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. По склоновете на планините обитавали пастири-траки, част от които били дори непокръстени. В градските центрове обитавали остатъци от византийско население, съставено предимно от романизирани и християнизирани местни [[траки]] и [[илири]]. Не би могло да се говори за съюз между българи и славяни на равноправна основа, каквато беше официалната историческа теза много години. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският кан е позволил вътрешното самоуправление на завареното население, като го защитавал от външни нападения. Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, а самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на [[хан Крум]]. Има множество сведения за опити на засилване на властта на прабългарите върху славяните и за масови насилствени преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг. [[Славяни]]те обаче са значително по-многобройни от прабългарите. От друга страна завареното ромейско население непрекъснато увеличава дела си с приобщаването на нови византийски територии към България. Това, че много византийци са живели на територия, подвластна на българските владетели е добре известно. Това били както военнопленници, така и цивилно население, заварено в новозавладените територии. Друга категория византийци в България са били свещенослужителите, които въвели християнството. Последната категория е тази на византийците, които избират да живеят в България, като се заселват в нея. Повечето от тях са търговци. Също така, междуособиците между прабългарите около покръстването, както и масовите кланета на боляри и семействата им от варяго-русите при завладяването на североизточна България през 10 в., вероятно допълнително редуцират и без това ограниченият им брой. Това довежда до постепенното им претопяване в периода [[7 век|7]]-[[10 век]].
 
=== Утвърждаване на българската народност===
 
 
Около [[1000]]&thinsp;г. от останките от прабългари, [[славяни]]те и завареното население се формира българската народност. Нейният език се класифицира като [[южнославянски езици|южнославянски]]. След покръстването и приемането на славянския език за официален титлата [[кан (титла)|кан]] се заменя с [[княз]], а след това с [[цар]]. След завладяването на Първата българска държава от Византия в началото на 11-ти век на територията на страната отново се заселват компактни маси от ромеи.<ref>[http://www.pravoslavie.bg/История/Византийците-в-България Византийците в България, Робърт Браунинг - Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, vol. I, Ivan Dujčev Centre for Slavo-Byzantine Studies, Sofia, 1988, pp. 32-36.]</ref> Попаднала наскоро след своето утвърждаването под чужда власт, българската народност се лишава от един от основните етнообразуващи фактори — държава. Тя е получила обаче вече достатъчно вътрешна сила и устойчивост, за да може да продължи самостоятелното си съществуване и при изменилите се и твърде неблагоприятни за нейното развитие обстоятелства. По време на близо двувековното византийско владичество действува изградената вече „историческа памет” на българите. В терминологично отношение това означава постепенно налагане на народностното име „българи”.
 
== Литература ==
*Ангелов Д., [http://www.kroraina.com/knigi/da/index.html ''Образуване на българската народност''], Наука и изкуство, София, 1971
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Първа българска държава]]
23

редакции