Никола Хаджипетков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Категория:Носители на орден За храброст -> Категория:Носители на орден „За храброст“
Премахната редакция 6247092 на Sherpa (б.)
Ред 1:
{{Инфокутия Военно лице
| име = Никола Хаджипетков
| роден-дата = [[28 януари]]
| роден-година = [[1891]]
| починал-дата = [[6 ноември]]
| починал-година = [[1949]]
| портрет =
| описание = български военен деец
| прякор =
| роден-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[Търново]]
| роден-страна = [[България]]
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]]
| починал-страна = [[България]]
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[Картинка:Bulgaria war flag.png|20px|border|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
| години на служба = 1910 - 1944
| звание = [[Генерал-лейтенант]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-ма</sup> дивизия]] (1936)
| битки =
| награди = [[Никола Хаджипетков#Награди|''Вижте по-долу'']]
| родства =
| по-късна работа =
}}
 
 
'''Никола Петков Хаджипетков''' е [[България|български]] [[офицер]] ([[генерал-лейтенант]]), началник на щаба на войската в периода (10 декември 1938 – 11 август 1941).
 
== Биография ==
Никола Хаджипетков е роден на 28 януари 1891 г. в [[Търново]]. През 1910 г. завършва [[Военното училище]] в София, като на 4 септември е произведен в чин [[подпоручик]]. След завършването си е зачислен в 18<sup>-ти</sup> пехотен полк.
 
=== Балканска война (1912 - 1913) ===
През [[Балканската война]] (1912-1913) е командир на рота в 18-ти пехотен полк. На 5 август 1913 година е произведен в чин [[поручик]].
 
=== Първа световна война (1915 - 1918) ===
През [[Първата световна война]] (1915-1918) е командир на тежко картечна рота в 18-и пехотен полк. На 16 март 1917 е произведен в чин [[капитан]]. От март 1918 г. е началник на Картечното училище при 1-ва армия.
 
През 1919 г. завежда курса по картечно дело във Военното училище в София. От 16 юли 1923 е завеждащ строевата подготовка на 5-ти пехотен полк, а от 20 юли началник на Търновското бюро за набиране на доброволци. На 22 септември с.г. е назначен за помощник-командир и завеждащ горската служба в 13-та жандармерийска дружина. На 12 август 1920 г. е произведен в чин [[майор]], а на 26 март 1925 г. в чин [[подполковник]]. Същата година завършва Военната академия в София.
 
В периода от 17 май до 1 октомври 1926 е началник на секция в Щаба на армията, като от 12 октомври е командир на 1-ва жандармерийска дружина. От октомври 1926 до юли 1928 г. е командир на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири. Завеждащ тактико-стрелковата подготовка в пехотния отдел на Стрелковата школа.
 
През 1928 г. е назначен за началник на отделение в Щаба на армията. На 6 май 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], като от 10 май 1932 г. е командир на 6-ти пехотен полк. От май 1934 г. е началник на отделение в Щаба на армията, после Началник на Пехотната школа. През май 1935 г. е назначен за началник на [[Военната академия]], а от април 1936 г. е командир на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-ма</sup> пехотна дивизия]].
 
През 1936 г. е началник на Военните учебни заведения, а от 5 април 1937 г. е началник на Военното училище и завеждащ курсовете за ротни, дружинни и полкови командири. На 6 май с. г. е произведен в чин [[генерал-майор]]. През март 1938 г. е назначен за помощник-началник на Щаба на армията, а в периода от 10 декември 1938 до 11 август 1941 г. е [[Генерален щаб на Българската армия|началник на Щаба на армията]]. На 6 май 1940 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Под неговото ръководство започва модернизиране и превъоръжаването на войската На 11 август 1941 г. по собствено желание излиза в запаса, тъй като не приема приобщаването на страната към [[Тристранен пакт|Тристанния пакт]]. След 9 септември 1944 година е арестуван, но е оправдан от [[Народен съд|Народния съд]] и на 15 април 1945 г. е освободен.
 
Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков умира на 6 ноември 1949 година в София.
 
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II и V степен на военна лента
 
== Източници ==
* '''Ташев''', '''Т.''', ''Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник'', София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 149
* Форуми Бойна Слава - [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=100442&postcount=52 Хаджипетков, Никола Петков]
 
{{пост списък|Началник на Военното училище|43}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Генерален щаб на Българската армия|началник на Щаба на армията]]|[[10 декември]] [[1938]]|[[11 август]] [[1941]]|[[Йордан Пеев]]|[[Константин Лукаш]]}}
{{пост край}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Портал Военна история на България}}
 
{{СОРТКАТ:Хаджипетков, Никола}}
[[Категория:Български генерали]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Починали в София]]