Петър Тантилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Категория:Носители на орден За храброст -> Категория:Носители на орден „За храброст“ |
|||
Ред 1:
{{Инфокутия военно лице
| име = Петър Тантилов
| роден-дата = [[15 ноември]]
| роден-година = [[1861]]
| починал-дата = [[3 май]]
| починал-година = [[1937]]
| портрет = [[Картинка:Petar Tantilov.jpg|250px]]
| описание =
| прякор =
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Карлово]]
| роден-страна = [[Османска империя]]
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]]
| починал-страна = [[България]]
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[Картинка:Bulgaria war flag.png|20px|border|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
| години на служба = 1879 - 1918
| звание = [[генерал-лейтенант]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Трети артилерийски полк|3<sup>-ти</sup> арт. полк]] <small>(1886-1887)</small><br />[[Седми артилерийски полк|7<sup>-ми</sup> арт. полк]] <small>(1904 - 1906)</small><br />[[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-ти</sup> арт. полк]] <small>(1906)</small>
| битки =
| награди = [[Петър Тантилов#Награди|''Вижте по-долу'']]
| родства =
| по-късна работа =
}}
'''Петър Марков Тантилов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[генерал-лейтенант]]), заемал редица длъжности в българската войска.
== Биография ==
Петър Тантилов е роден на 15 ноември 1861 г. в Карлово. Баща му — Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски [[учител]] и [[народен будител]].<ref>'''Павел''', '''Патев''' ''Матьо (Марко) Пенчев Тантилов'', София, 1941, стр. 15</ref>
През 1878 г. Петър Тантилов постъпва в [[Команда на волноопределяющите се|командата на волноопределяющите се]] и на 30 август с.г. е произведен в чин [[прапоршчик]]. През 1879 г. завършва с първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] и на 10 май е произведен в чин [[подпоручик]]. В периода 1880 - 1883 г. служи в 1-ва софийска пеша батарея. На 24 март 1882 г. е произведен в чин [[поручик]]. През 1884 г. завършва артилерийската школа в [[Царское село]], [[Русия]]. На 24 март 1885 г. е произведен в чин [[капитан]] и на [[11 септември]] 1885 г. е назначен за командир на 5-та батарея в 1-ви артилерийски полк.<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref>
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 5<sup>-та</sup> батарея от [[Първи артилерийски полк (1880-1886)|1<sup>-ви</sup> артилерийски полк]]. Взема участие в отбраната на левия фланг на [[Сливнишката позиция]] и се проявява като подготвен и храбър артилерийски офицер в [[Бой при Гургулят|боя при Гургулят]] (7 ноември) и [[Келташ]] (15 ноември). На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Тантилов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.<ref>„Юбилейна книжка на 2-й артилерийски полкъ (1880 - 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34</ref>
Като командир на 3 артилерийски Пловдивски полк (1886-1887), активно участва в контрапреврата срещу русофилите в Пловдив. През 1887 г. е назначен за инспектор на [[артилерия]]та, като на 1 април същата година е произведен в чин [[майор]].
На 18 август 1889 г. е произведен в чин [[подполковник]]. През 1892 г. поради личен конфликт с княз Фердинанд излиза се уволнява от армията. През 1898 подполковник Тантилов отново се връща и е назначен за командир на артилерийски отдел. По-късно същата година е повишен в командир на планински артилерийски полк, на която длъжност е до 1904 година. Междувременно, на 1 януари 1901 г. е произведен в чин [[полковник]]. През 1904 г. е назначен за командир на 7<sup>-ми</sup> артилерийски полк, две години по-късно е командир на 4<sup>-ти</sup> артилерийски полк.<ref name="nedev">'''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 81, 82</ref> През 1908 г. завършва Генералщабна академия в [[Торино]], [[Италия]].
През 1911 г. става инспектор на всички видове [[въоръжение|въоръжения]] в българските войски. Според някои автори, Тантилов е Инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 година.<ref name="nedev" />
=== Балканска война (1912-1913) ===
През [[Балканска война]] ([[1912]]-1913) е началник на артилерята на 3<sup>-та</sup> армия се отличава в сраженията при [[Люлебургаз]], [[Бунархисар]] и в [[Лозенградската операция]].
През [[Междусъюзническата война]] (1913) се сражава при Трън, а след края на войната, на 5 август 1913 г. е произведен в чин [[генерал-майор]] и на 5 декември следващата година преминава в запаса.
=== Първа световна война (1915-1918) ===
В началото на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]]-[[1918]]), както много други офицери от запаса е мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на 1<sup>-ва</sup> дивизионна област. В периода 1915-1916 г. е началник на Нишкия укрепен пункт, а след това е началник на Главното тилово управление. По-късно работи като инспектор в Главната квартира, а в периода 1916-1918 г. е български представител при военното управление в [[Румъния]]. След това е назначен за началник на [[Македонска военноинспекционна област|Македонската военноинспекционна област]].
На 30 май 1918 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]] и след края на войната излиза в запас.
Генерал-лейтенант Петър Тантилов умира на 3 май 1937 г. в София.
== Награди ==
* Военен орден „[[За храброст]]“ IV степен (5 март 1886)
* Военен орден „[[За храброст]]“ III степен, 2-ри клас
* Княжеский орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
* Народен орден „[[За военна заслуга]]“ III степен на обикновена лента
* Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента
* Знак „За 10 години отлична служба“
* Знак „За 20 години отлична служба“
* Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887
* Кръст за независимостта на България 1908
* Орден „Св. Станислав“ III степен (Руска империя)
* Орден „Св. Луитполд“ II степен (Италия)
* „[[Железен кръст]]“ I и II клас (Германия)
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* '''Димитров''', '''И.''', ''Съединението 1885 - енциклопедичен справочник'', София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с.81, 82
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{СОРТКАТ:Тантилов, Петър}}
[[Категория:Български генерали]]
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Първи випуск на военното училище в София]]
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]]
[[Категория:Карловци]]
| |||