Енрико Дандоло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg|thumb|250px|Дандоло благославя рицари. Гравюра на Густав Доре]]
'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 —[[1205]]) е 41-ят венециански дож.
Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртият кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]].
Ред 7:
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическото и Егейско крайбрежие. Венеция се утвърждава като Велика сила в Източното Средиземноморие.
При избухналият бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия водена от [[Калоян|цар Калоян]] и пленяването на латинският император [[Балдуин I|Балдуин]] довело до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата "Св. София"]] в Константинопол, като гробът му може де се види и днес.
[[Категория:Дандоло]]
| |||