Битка при Върбишкия проход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
 
== Предистория ==
През периода 808-809 г. ханкан [[Крум]] подкрепя бунта на българите в долината на р. [[Струма]], които са там 30-40 год. преди [[Аспарух]] и впоследствие присъединява земите им към своята [[държава]]. През 809 г. българските войски, водени от ханкан Крум, завземат византийската крепост [[София|Сердика]]. Отговорът на в[[Василевс|асилевс]]a не закъснява и в началото на 811 г. византийският [[император]] [[Никифор I Геник ]] организира поход срещу [[Плиска]], столицата на българските хановеканове.
 
=== Никифор разграбва Плиска ===
ХанКан Крум предприема дипломатически мерки, целящи [[мир]], но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“ <ref>Цитат на хрониста Теофан.</ref>. Императорът лично <ref>Един от редките такива случаи, според византолога Мутафчиев, 1935 г.</ref> повежда [[тагми]]те през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.
 
Византийският император придружава [[кампания]]та си с невиждани жестокости и произволи над местното [[население]], което е подложено на клане без разлика на [[пол]] и [[възраст]] <ref>Неизвестен източник: Той (Императорът) наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други части на тялото на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум.</ref>.
Ред 31:
Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.
 
=== ХанКан Крум се готви за възмездие ===
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за [[Константинопол]] като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. [[Българи]]те заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
 
Ред 37:
 
=== Ход на битката ===
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императораимператорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много [[офицер]]и и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „цялата„Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до [[Одрин]]. След няколко седмици умира в Константинопол.
 
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило [[България]] от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.
 
=== Славната победа на ханкан Крум ===
[[Картинка:51-manasses-chronicle.jpg|мини|дясно|150п|Пирът на хан Крум след победата над Никифор (миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]])]]
Българският ханкан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след [[Валент (Римска империя)|Валент]] 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император [[Константин XI Палеолог|Константин XI]] също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
 
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“