Разлика между версии на „Питкерн“

редакция без резюме
м (Замяна на файла „Coat_of_Arms_of_the_Pitcairn_Islands.svg“ с Coat_of_arms_of_the_Pitcairn_Islands.svg)
|}
[[File:Map of Pitcairn Isl.png|thumb|300px|Карта на островите Питкерн]]
'''Островите Питкерн''' (на [[английски]] ''Pitcairn Islands'', изговаря се '''Питкеърн''') са [[британски задморски територии|британска задморска територия]]. Разположени са в центъра на южната част на [[Тихия океан]], приблизително по средата между континентите [[Австралия]] и [[Южна Америка]]. Най-близките съседи са островите [[Туамоту]] и Гамбие ([[Френска Полинезия]]) и [[чили|чилийският]]йския остров Пасха. Питкерн е първата [[Великобритания|британска]] колония в Тихия океан. Групата се състои от 2 острова и 2 атола, от които само Питкерн (4,6 км<sup>2</sup>, {{coord|25|04|S|130|06|W|}}) е с [[вулкан]]ичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три са ниски и ненаселени.
 
Питкерн е също така известен като най-слабо населената държава в света.
Самият остров Питкерн е открит на 2 юли [[1767]] г. от англичанина [[Филип Картрет]] и след това забравен. Той бил наречен на моряка, който пръв забелязал острова в далечината. Питкерн е най-малкото по население владение в света и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия сладкиш "Баунти". Така се е наричал всъщност корабът, който през 1790 г. е довел първите заселници на остров Питкерн. Но това посещение не е било нито планирано, нито доброволно. Просто това са били хора, които са търсили място да се скрият от дългата ръка на английското правосъдие, понеже по тогавашните закони са подлежали на най-тежко наказание.
 
Островът става известен от многобройни книги и пиеси и най-вече от пет филмови екранизации, посветени на бунта на кораба "Баунти". Най-известни от тях са филмафилмът от [[1962]] г. с легендата [[Марлон Брандо]], превъплътил се прекрасно в ролята на заместник-капитана Флечър Крисчън и филмафилмът от [[1984]] г. с [[Антъни Хопкинс]] в ролята капитан [[Уилям Блай]] и [[Мел Гибсън]] в ролята на Флечър Крисчън. А ето и самата история.
 
Британският военен кораб "Баунти" ("Щедрост") под ръководството на капитан [[Уилям Блай]] напуска [[Англия]] и след трудно пътуване покрай нос Хорн (Южна Америка) в края на [[1788]] г. достига бреговете на остров [[Таити]] ([[Френска Полинезия]]) в [[Тихия океан]]. Задачата е да се натоварят калеми от така нареченото "хлебно дърво" и да се превозят до Карибските острови, където да бъдат засадени, с надежда да се прихванат и отглеждат успешно. Екипажът се справя с тази задача за няколко месеца... но в това време вкусва прелестите на местния климат, на свободното поведение и леките нрави на младите таитянки. Моряците стават все по-небрежни при изпълнението на задълженията си. Блай се отнася грубо и дори садистично към тях и налага сурови наказания, най-често бичуване. Недоволството сред моряците нараства. И когато през април [[1789]] г. "Баунти" напуска [[Таити]], част от моряците под водачеството на помощник-капитана Флечър Крисчън се вдигат на бунт, свалят Блай и верните му привърженици в лодка, оставят ги на произвола на вълните, а корабът с останалите метежници се връща в Таити. Въпреки всичко капитан Блай и неговите хора успяват да се доберат до [[Англия]], което означава, че за бунта вече се знае, че наказателната експедиция няма да закъснее и че всички ги очаква бесилката. Затова "Баунти" ,предвождан от Флечър Крисчън с още осем бунтовникабунтовници, шест мъже-таитяни, дванайсет жени-таитянки и едно момиченце, тръгват да търсят убежище и през януари [[1790]] г. го намират на труднодостъпния, ненаселен, но плодороден остров Питкерн.
[[Image:Mutiny HMS Bounty.jpg|thumb|left|300px|Бунтовниците свалят Блай и екипажа му в лодка и ги оставят на произвола на вълните, 29 Април [[1789]]]]
 
В началото на 1790 г. те влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей, изгарят кораба и така се изолират от света. Но в райския кът нещата не потръгват. Скоро възникват конфликти между белите мъже. А пък мъжете-таитяни роптаят, защото са ощетени при разпределянето на парцелите земя и жените (на шестимата таитяни се падат само три жени, докато на всеки от белите се пада по една жена). Недоволството им достига върха си, когато умира една от жените на белите и една от жените на таитяните му е дадена като "заместител". Кризата прераства в кървав сблъсък и в края на септември 1793 г. петима от бунтовниците, в това число и Фпечър Крисчън, са жестоко убити. Но скоро останалите живи моряци и вдовиците отговарят на удара и всички мъже-таитяни са избити. По-късно двама от бунтовниците се пропиват. Единият пада в морето и се удавя, другият озверява, когато жена му умира и е убит от последните двама бели.Тогава най -старият моряк, Джон Адамс,ровейки
в пренесените от кораба сандъци, попада на старата корабна Библия.Взима я в ръка,избърсва праха и
чете на отворената страница стиховете от 1 Коринтяни, глава 6/9,10.Това му прави силно впечатление и скоро започва да чете Библията и на другите.На острова се възцарява мир. Питкерн е преоткрит съвсем случайно чак през февруари [[1808]] г. от Мейхю Фолджър – капитан на американския китобоен кораб "Топаз", когато е останал жив само един от моряците, Джон Адамс. Заедно с него на острова живеят още тридесетина души, потомци на английските моряци и на таитянките.По -късно на острова пристигат мисионери и населението, изучавайки Библията,приема протестанствотопротестантството/всички са адвентисти от седмия ден/ И до ден днешен в това затворено общество се почита Библията и са толкова привъзанипривързани към своя остров, че не желаят да го напуснат окончателно.На снимки от острова ще видите църквата и Библията. През [[1957]] г. на южния край на острова са открити останки от британския кораб "Баунти".
 
== Държавно устройство ==
Климатът е субтропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода. Средна годишна температура 17°С и валежи – 2 500 мм годишно.
 
Изключително трудно достъпен остров Хендерсън (Елизабет, 37,3 км<sup>2</sup>, {{coord|24|21|S|128|19|W|}}) се намира на 168 км североизточно от Питкерн, около 8 пъти по-голям от него и е необитаем. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано (фосфати). Островът е открит на 29 януари 1606 г. от испанскиятиспанския мореплавател [[Педро Фернандес де Кирос]], а на 17 януари 1819 г. – вторично от английския морски капитан [[Джеймс Хендерсън]].
 
Атолът Оено (4 км<sup>2</sup>, необитаем, {{coord|23|56|S|130|44|W|}}) е открит случайно през юни [[1819]] г. от капитан [[Джеймс Хендерсън]]. Атолът се състои от две островчета Оено и Сънди и носи печалното име "Бащата на корабокрушенията". През всичките тези години по неговите брегове са се разбили десетки кораби. Намира се на 121 км северозападно от Питкерн.
Анонимен потребител