Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].''
----
[[Картинкафайл:Tarnovska konst1.jpg|дясно|мини|Корица на Търновската конституция]]
 
'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]].
 
'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“)Приета е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 юни]] - [[13 юли]] [[1878]] г.).
 
Създадена е след [[конституция|конституциите]] на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили [[висше образование|висшето си образование]] ввъв елитниводещи Западноевропейскиуниверситети [[университет]]ив Европа.
 
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две2 групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
 
[[Картинкафайл:Tarnovska kost2.111.jpg|leftляво|мини|Първата страница (на [[руски език|Руски]] и [[на български език|Български]])]]
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
 
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]] и, [[свободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др.
 
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителнатаизпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правоватаправова държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). ГражданитеЖителите сена именуватдържавата катосе наричат „поданици“ (на монарха).
 
С измененията на Търновската конституция презот [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституцияконституция през 1911 година думите "Княжествокняжество", "Князкняз" и производните им са заменени с "Царствоцарство", "Царцар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституцияконституция става широко известна като "Сребърната конституция".
 
КонституционоустановениятКонституционно установеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
 
Установеното с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския превратакт]] от 1944 година правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така итова не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с ''[[Конституция на Народна република България (1947)|Конституция на Народна република България]]''.
 
На 4 декември 1947 г. е заменена с ''[[Конституция на Народна република България (1947)|Конституция на Народна република България]]''.
 
== Източници ==