На Западния фронт нищо ново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
Ред 74:
 
=== Протестът ===
В същото време в Германия се надига срещу Ремарк враждебна вълна. Особено гневен е „протестът“ на [[нацист]]ките кръгове - [[Адолф Хитлер]] вече е публикувал книгата си ''„[[Моята борба]]“'', а водещият идеолог на националсоциализма [[Алфред Розенберг]] е написал ''„Митът„[[Митът на XX век“век]]“'', където пропагандира една нова, арийска „религия на кръвта“. Обвиняват Ремарк в „литературно предателство към боеца от Световната война“; „доказват“, че той никога не е бил на фронта или пък че не е воювал като обикновен войник, а е бил лейтенант, награден с ордени като човек на висшата аристокрация. Твърдят, че е написал творбата по поръка на [[Антанта]]та или че е откраднал ръкописа от свой убит приятел. Предричат на книгата му, че „след две години никой вече няма да я чете“. Провалят прожекциите на филма по романа (например пускат в киносалона голямо количество бели мишки), като акциите се провеждат под личното ръководство на „народния представител д-р [[Гьобелс]]“. В една ''„История на немската литература“'' от [[1941]] година прочитаме: ''„В тази деформирана от личен сантиментализъм сълзлива история на Ерих Мария Ремарк няма и следа от съдбовното прозрение, че войната не е просо някаква тема, заета от действителността, а е плодоносно и животворно начало. Романът „На Западния фронт нищо ново“ се основава върху безжизнения механичен пацифизъм на старата социалдемокрация...“''
 
Въпреки враждебното напрежение около него Ремарк се заема да напише продължение на романа си, в което да обрисува съдбата на оцелелите бойни другари след завръщането им в „цивилния живот“. Още през есента на [[1929]] г. той споделя в интервю пред датския вестник ''„Политикен“'', че новата му книга ''„се занимава с проблемите на настоящето“''. Така през [[1931]] г. се появява романът ''„[[Обратният път]]“'', който има сходна участ с предишния. Преведен е на всички културни езици, но в Германия е обруган, обвиняват го, че допринася за „вътрешното израждане на немската интелигенция“. Тогава писателят се преселва в [[Швейцария]], но хулите не престават.