Първоначалният текст на "'''Шуми Марица'''" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на османското иго. Последна редакция върху него извършва народния поет [[Иван Вазов]] (1912 г.) точно преди началото на [[балкански войни|балканските войни]] и [[участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]].
Вазовият текст стъпва както на старата текстова редакция още от 1886 г. от българскиьбългарския военнен химн "'''Шуми Марица'''" (водил войската ни в героични победи и приет за национален химн), така и на нова сюжетна линия. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващ доброволческата българска бригада в която участва Никола Живков - създателя на текста-призив за борба срещу поробителите. От друга страна окончателната редакция на текста е извършена въз основа на вазовия разказ "[[Шуми Марица окървавена]]", който от своя страна е с взаимстван [[сюжет]] от разказа на кюстендилския лекар и възрожденец [[Йосиф Любенов]] (син на [[Петър Любенов]], фолклорист-етнограф и свещеник) - "[[Моето възпоминание от Йемен]]". Йосиф Любенов след като завършва Военномедицинското училище в Цариград, е лекар на османска служба към военна част дислоцирана от Ниш през Босна - в Йемен. Любенов бяга след [[Освобождението]] от семитската прародина, за да стане военен лекар на Кюстендилския гарнизон. В спомен от преживяванията си пише "Моето възпоминание от Йемен", което впечатлява Иван Вазов като сюжет в окончателната редакция на националния химн на [[Царство България]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
