Шуми Марица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 312:
Вазовият текст стъпва както на старата текстова редакция още от 1886 г. от българския военнен химн "'''Шуми Марица'''" (водил войската ни в героични победи и приет за национален химн), така и на нова сюжетна линия. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващ доброволческата българска бригада в която участва Никола Живков - създателя на текста-призив за борба срещу поробителите. От друга страна окончателната редакция на текста е извършена въз основа на вазовия разказ "[[Шуми Марица окървавена]]", който от своя страна е с взаимстван [[сюжет]] от разказа на кюстендилския лекар и възрожденец [[Йосиф Любенов]] (син на [[Петър Любенов]], фолклорист-етнограф и свещеник) - "[[Моето възпоминание от Йемен]]". Йосиф Любенов след като завършва Военномедицинското училище в Цариград, е лекар на османска служба към военна част дислоцирана от Ниш през Босна - в Йемен. Любенов бяга след [[Освобождението]] от семитската прародина, за да стане военен лекар на Кюстендилския гарнизон. В спомен от преживяванията си пише "Моето възпоминание от Йемен", което впечатлява Иван Вазов като сюжет в окончателната редакция на националния химн на [[Царство България]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
Още след победата над сърбите в [[българо-сръбска война|българо-сръбската война]], въпреки популярността на войнишкия марш, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия.
С началото на [[Балканската война]], българският войник учудва света с чудеса от храброст и героизъм. Обхванат от патриотичен възторг след първите победи, народният поет Иван Вазов пише изцяло нов текст на песента, който е публикуван за пръв път на 4 декември 1912 г. във вестник “Мир” (бр.3733) със следната редакционна бележка:
{{цитат|Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.|}}
През 1914 г. Иван Вазов прави последната, актуална редакция на текста на песента, поместена в стихосбирката “Под гърма на победите.”
Налагането на тази най-нова и последна редакция, поради силата на инерцията, върви трудно. Това кара народният поет да публикува текста повторно в стихосбирката си “Песни за Македония 1913-1916” отпечатана в разгара на участието на България в Първата световна война през 1916 г., със следната бележка: {{цитат|За жалост, и днес, било по привичка, а може би по неизциримото наше безвкусие, “Шуми Марица” се пее, когато това стане нужно, повечето по стария глупав текст, за който се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо с надежда да бъде от всички усвоена, аз препечатвам тук тая преработка на марша ни.|}}
До края на 20-те години на XX век старият текст на песента е окончателно забравен и преминава в забвение.
== Последващи неуспешни опити за редакция ==
В началото на 1925 г. е обявен конкурс за музикално хармонизиране на химна, въз основа на който са направени 15 проектопредложения, някои от които дори са анонимни, а други са на маестрото [[Георги Атанасов (композитор)|Георги Атанасов]], капелмайстора [[Иван Касабов]], [[Никола Йорданов]], [[Добри Христов]] и други.
През 1935 г. е направен опит “Шуми Марица” да се слее с химна на царя по предложение на композиторите [[Панчо Владигеров]] и [[Менахем Бенсусан]], но и този последен опит за корекция пропада, но въпреки това остава горчивия привкус за еврейската основа на химна.
„Шуми Марица” е български национален химн до 1947 г., когато е заменен с песента „България мила, страна на герои“ по музиката на съветския химн и със сходен на съветския текст.
== Обобщение ==
| |||