Шуми Марица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 309:
 
== Окончателна редакция на текста под перото на Иван Вазов ==
{{основна|Вилата на Генерала}}
Първоначалният текст на "'''Шуми Марица'''" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на османското иго. Последна редакция върху него извършва народния поет [[Иван Вазов]] (1912 г.) точно преди началото на [[балкански войни|балканските войни]] и [[участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]].
 
Вазовият текст стъпва както на старата текстова редакция още от 1886 г. от българския военнен химн "'''Шуми Марица'''" (водил войската ни в героични победи и приет за национален химн), така и на нова сюжетна линия. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващ доброволческата българска бригада в която участва Никола Живков - създателя на текста-призив за борба срещу поробителите. От друга страна окончателната редакция на текста е извършена въз основа на вазовия разказ "[[Шуми Марица окървавена]]", който от своя страна е с взаимстван [[сюжет]] от разказа на кюстендилския лекар и възрожденец [[Йосиф Любенов]] (син на [[Петър Любенов]], фолклорист-етнограф и свещеник) - "[[Моето възпоминание от Йемен]]". Йосиф Любенов след като завършва Военномедицинското училище в Цариград, е лекар на османска служба към военна част дислоцирана от Ниш през Босна - в Йемен. Любенов бяга след [[Освобождението]] от семитската прародина, за да стане военен лекар на Кюстендилския гарнизон. В спомен от преживяванията си пише "Моето възпоминание от Йемен", което впечатлява Иван Вазов като сюжет в окончателната редакция на националния химн на [[Царство България]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
 
Още след победата над сърбите в [[българосръбско-сръбскабългарска война|българосръбско-сръбскатабългарската война]], въпреки популярността на войнишкия марш, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия.
 
С началото на [[Балканската война]], българският войник учудва света с чудеса от храброст и героизъм. Обхванат от патриотичен възторг след първите победи, народният поет Иван Вазов пише изцяло нов текст на песента, който е публикуван за пръв път на 4 декември 1912 г. във вестник “Мир” (бр.3733) със следната редакционна бележка: