Анри дьо Гиз: Разлика между версии

'''Анри I дьо Гиз''' (на [[френски език|френски]] ''Henri Ier de Guise'') е3-ти херцог френскиГиз благородник (род. на [[31 декември]] [[1549]] - убит по заповед на крал [[Анри III (Франция)|Анри III]] на [[23 декември]] [[1588]]).От раждането си принц дьо Жоанвил, а от 1563 г. е херцог дьо Гиз и пер на Франция. Влиятелна политическа фигура, ръководител на Католическата лига по време на религиозните войни във Франция и един от организаторите на [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. Известен остава и с прозвището си ''Белязаният'' заради получен белег на лицето при едно от многобройните сражения, които води срещу протестантите.

Анри дьо Гиз е най-големият син на [[Франсоа дьо Гиз]], убит през 1563 г. при обсадата на [[Орлеан]] от протестантски благородник, и на Ан д`Ест. След смъртта на баща си е поставен под настойничеството на чичо си кардинал Шарл дьо Лорен, който се заема с неговото образование и го подтиква да пътува из Европа.

Въпреки това само четири месеца по-късно (на [[23 декември]] [[1588]]) също по изричната заповед на [[крал на Франция|краля на Франция]], [[Анри III (Франция)|Анри III]], който вижда в него силна заплаха за трона си, Анри дьо Гиз е екзекутиран от личната кралска гвардия в собственатапокоите сина стаякраля, тялотодокато го чака за среща. Тялото му изгорено и прахта му хвърлена в [[Сена]]. Същият ден са арестувани синът му Шарл и брат му кардинал Луи дьо Гиз като последният е екзекутиран на следващия ден в кралския затвор.