Герман I Константинополски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сливане
Ред 1:
{{без източници}}
{{към пояснение|Герман}}
'''Свети Герман I''' е [[Вселенски патриарх|константинополски патриарх]] от [[715]] до [[730]] година.
 
Син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). От млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.
 
Назначен на този пост от император [[Анастасий II]], патриарх Герман уговаря неговата абдикация след победата на [[Теодосий III Адрамит]] през [[715]] година.
 
През [[730]] година се примирява с подписването на декрет за иконоборството на император [[Лъв III Исавър|Лъв III]], който почувства, че не може да влезе в сила без Вселенски събор. Той е заменен от иконоборския патриарх [[Анастасий]] и умира няколко години по-късно.
 
Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина. Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.
 
Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.
 
От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.
 
[[Категория:Вселенски патриарси]]