Димитър Чуповски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 21:
След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895-1896 година. По това време той закратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895-1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в [[Новгород]], а после се мести в [[Симферопол]], където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в Петербургския Университет, но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 - 1905 г. [[Стоян Новакович]] е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на [[Славяно-македонско научно и литературно дружество]], сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните [[Кръсте Мисирков]], [[Стефан Дедов]] и [[Диаманди Мишайков]], с които Чуповски се познава от ученическия клуб "Вардар" и фондацията "Свети Сава" в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония. <ref>[http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година]</ref> Брат му [[Наце Димов|Атанас Чуповски]] също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 469-470.</ref> През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на [[Македонизъм|македонстката идея]]. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония.
 
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония - Мисирков заминава като руски военен кореспондент на фронта в Македония, Константинович се записва доброволец, а Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция. На 4 декември пристига в [[Скопие]], а където също вижда с дипломатически представители, и заминава за [[Велес]], където в дома на Ангел Коробар се[[ Македонска конференция (1912)‎|организира среща]] с [[Петър Попарсов]], [[Александър Мартулков]], [[Ризо Ризов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Те решават да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75-76.</ref> Впоследствие е принуден да бяга от Македония, преследван от сръбските окупационни власти.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.</ref>
 
В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=23&stat=228 Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г. ]</ref> В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] като борци за независима [[Македония (област)|Македония]], а [[Яне Сандански]] за български агент и престъпник.<ref>в.„Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.</ref> След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.