Калиграфия: Разлика между версии

[[Файл:Mifu01.jpg|thumb|250px|right|Образец на [[Китайска калиграфия|китайска калиграфия]] от времето на [[Сун|династия Сун]] (1051—1108), автограф на поета Ми Фу]]

Калиграфията получава своеобразно развитие в страните с [[логографическа писменост]]. Двете използвани днес системи от този тип в [[Източна Азия]] са [[китайска писменост|китайската писменост]] и възникналотовъзникналите под нейно влияние японскояпонски [[канджи]]. Тук за целите на калиграфията се използва обикновено китайски туш и специална четчица. Калиграфията ({{lang-zh|書法}}, ''шуфа'', {{lang-ja|書道}}, [[''шодо:'']], {{lang-ko|書藝}}, [[''сое'']], в превод „пътят на писмото“) в Източна Азия се смята за важно изкуство, изтънчена форма на живописта, и е оказала влияние върху развитието на живописните стилове с подобна техника, като например [[гохуа]]<ref>рисуване с туш и четки върху [[коприна]] или [[оризова хартия]].</ref>.

Основните параметри, определящи крайния резултат в работата на калиграфа, са формата, размерът, материалът на косъма на четката, цветът и плътността на туша (мастилото), както и качествата на хартията – нейната повърхност и способност да попива мастилото. Техниката на писане е също много важна. Калиграфът определя какво количество туш ще вземе с четката и след това как ще нанася с нея щрихите. Тук играят роля натискът, наклонът и посоката на движение. В крайна сметка „духът“ на калиграфията се определя от скоростта, ускоренията и забавянията на ръката, обръщанията, ъглите и редът на полагане на щрихите.

Изкуството на японската калиграфия изисква максимална съсредоточеност и спонтанност при изпълнението. Намирайки се под въздействието на естетиката и практиката на [[дзен]]-будизма, в самия дзен тя е средство за медитация, път на познание и духовно завещание на учителя<ref name=enc/>.

Първите преписи на Корана са направени с ''куфийски'' стил (по името на град Куфа), при който буквите имат ъгловати форми. Този стил се развива докъм XII в. и има местни вариации, обусловени от разпространението на арабската писменост през този период от Средна Азия до [[Ал-Андалус]] (ПиринейскияПиренейския полуостров). Появяват се разновидности като характерните за [[Иран]] източен и квадратен куфийски шрифт, западноафриканският [[магреб]]ски шрифт, развива се класическият орнаментиран куфийски шрифт, който се използва и до днес в [[архитектура]]та и декоративното изкуство.

Коранът директно забранява на хората да изобразяват хора, животни или Аллах, защото се счита, че да боготвориш Аллах чрез картина е [[богохулство]]. Аналогично правило се разпростира и върху изображението на всяко друго същество, дори и не отнасящонеотнасящо се към религията, практически по същите причини. Но е разрешено да се изписват калиграфски форми, от които може да се образува изображение (калиграма).

Специфична форма на [[Евреи|еврейскаеврейската]] калиграфия е ''микрокалиграфията'' или ''микрографията'' ({{lang-gr|Μικρογραφία}}), която се развива през IX век и има свои паралели в [[християнство]]то и [[ислям]]а<ref>{{fr икона}} [http://expositions.bnf.fr/parole/grand/134.htm Torah, Bible, Coran] </ref>. При нея се изписват миниатюрни [[Еврейска азбука|еврейски букви]], с които се изграждат по-едри геометрични и абстрактни форми. Обичайно се изпълняват в черно и бяло, но има и цветни произведения, които са особено впечатляващи. Така чрез изписване на дребен текст се изгражда [[изображение]], което гледано отдалеч, се възприема само като изображение, но отблизо може да се разчете и изграждащият го текст. Един съвременен аналог на тази техника е фотографската [[мозайка]].

Западноевропейската калиграфия се разпознава по [[латинската азбука]], която се развива от [[финикийска азбука|финикийската]] през [[гръцка азбука|гръцката]] и [[етруска азбука|етруската]] азбукиазбука. Ръчно изписани букви, чиято форма е плод на 3000 години еволюция, се използват в Европа докъм средата на XV век, когато е изобретено [[Книгопечатане|книгопечатането]].

Първата латинска (или още римска) азбука се появява около 600 г.&nbsp;пр.&nbsp;Хр. в Рим и през II и III век се развиват римската имперска писменост, съдържаща само главни букви с еднаква височина (стил ''[[унциал]]''), и римското ръкописно писмо ({{lang-en|Roman cursive}}) за ежедневна употреба. В своя [[апогей]] Римската империя се разпростира в почти целия познат тогава свят, достигайки на север до [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]]. След нейния упадък литературното ѝ влияние се запазва чрез религията. Когато преписвачите и културният живот се преместват към манастирите, унциалът бива избран като по-удобен за преписване на [[Библия]]та и други религиозни текстове. Всеки регион развива свой собствен стандарт, носещ името на съответния манастир, като в повечето случаи стилът става почти ръкописен (полу-унциалполуунциал) и слабо четлив. Именно манастирите успяват да запазят калиграфската традиция по време на [[4 век|IV]] и [[5 век|V век]], когато [[Римска империя|Римската империя]] се разпада. <ref>{{fr икона}} {{cite book|author=Sabard, V.|author2=Geneslay, V.|author3=Rébéna, L.|title=Calligraphie latine: Initiation|location=Fleurus, Paris|edition=7th|year=2004|pages=8–11|isbn=978-2215021308|trans_title=Latin calligraphy: Introduction}}</ref>

Християнските църкви спомагат за развитието на калиграфията чрез извършването на многобройни преписи на [[Библия]]та, особено на Новия завет, и на други текстове. Преписването се извършва предимно в стил унциал и полу-унциалполуунциал. През VII-VIII век настъпва разцветът на [[илюстрован ръкопис|илюстрованите ръкописи]] от типа на [[Линдисфарнски евангелия|Линдисфарнските евангелия]], Келската книга и Book of Durrow.