Търпо Поповски: Разлика между версии

В 1878 - 1879 година Поповски е учител в село [[Дъмбени]], където придумва родения в [[Асеновград|Станимака]] костурски владика [[Иларион Костурски|Иларион]] да служи на църковнославянски, за което по донос на [[Анастасиос Пихеон]] е отзован от патриаршията. След Дъмбени Поповски заминава за Бурса, където помага в работата на баща си, докато той оздравее. След като баща му оздравява, Търпо заминава за [[Източна Румелия]], където работи като писар в [[пловдив]]ската полиция. По време на престоя си в Пловдив се запознава с [[Методий Кусев]], който става по-късно старозагорски митрополит.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 38.</ref> В 1880 година Поповски е назначен от [[Българска екзархия|Екзархията]] за служител за специални поръчения в Костурско, като успоредно с това е учител в Дъмбени. На тази длъжност той остава три години, като рапортите му се публикуват във вестниците „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ и „[[Народний глас]]“. По време на учителстването му в Дъмбени новият костурски митрополит [[Константий Исаакидис|Константий]] посещава селото и тъй като разбира за просветното дело на Поповски, решава да организира изпит за учениците му. Така през януари месец костурският митрополит посещава организиран от Търпо изпит, на който обаче се разразява голям скандал между Търпо и Костантий относно българщината в Костурско. Скандалът завършва, когато Търпо изхвърля владиката от училището. В резултат на тази случка Константий се опитва да изпрати Търпо на заточение, но преди да успее да го направи, митрополитът е уволнен от Костурската епархия, поради грубо поведение.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 42.</ref>

 

[[Файл:Trpo Popovski archives.pdf|дясно|мини|250п|Колекция архивни документи на Търпо Поповски.]]

Поповски е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 - 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 - 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.