Теофил (Византийска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 46:
 
===Иконоборство===
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници сред църквата и народа. Реално обаче последният император-иконоборец не води систематическо гонение на иконите - те остават в църквите, но са поставени на високо за да не могат да бъдат стигани от поклонниците. Преследването на иконите при Теофил е не така жестоко, както впоследствие го представят хронистите, защото най-често репресиите се провеждат не толкова репресии заотносно вяратадогмата и религията, колкото за политическа неблагонадежност. Наказанията на Теофил не се отнасят за догмата, колкото за оспорване на властта му. Двете църковни партии съжителстват в империята, като преимущественото положение есе дава на иконоборците.
 
Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. Патриарх Йоан Граматик и императрица Теодора смекчават жестокостта на Теофил в отделни случаи. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син [[Михаил III]], Теодора възстановява почитането на иконите. От уважение към Теодора, обичаща мъжа си, паметта му не е предадена на анатема от Константинополският събор през 842 година и последоващото след него Тържество на Православието (843 г.).