Константин IX Мономах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
[[Файл:Wedding Konstantin and Zoe.jpg|thumb|left|200px|<center>Венчаване на Константин и Зоя (миниатюра от хрониката Йоан Скилица, [[XII век]])</center>]]▼
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин Мономах е зет, той е приближен на императорския двор и се понравя на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбужда опасения у придворните, че като фаворит може да стане съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължава през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).
Ред 32:
== Управление ==
▲[[Файл:Wedding Konstantin and Zoe.jpg|thumb|left|200px|
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересува от държавните дела, което не ги разстройва само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.
[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest - detail1.JPG|thumb|left|150px|<center>Константин IX (детайл [[Корона Константин IX Мономах|от неговата императорска корона]])</center>]]▼
=== Опозиция и въстания ===
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довежда до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.
Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), е потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро е изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който е ослепен и умира от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.
▲[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest - detail1.JPG|thumb|
През [[1047]] година избухва въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групира македонската партия и към който се присъединяват почти всички тракийски градове. Лъв обсажда столицата, но е принуден да отстъпи; много от привържениците му изменят, пленен е с хитрост и ослепен. Така неуспешни са и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
=== Вътрешна политика ===
Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира и претенциите на столичните чиновници за постове и награди. По това време започва утвържването на феодалната система [[прония]] във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на селското население в империята и до отслабването на военните сили.
| |||