Аполо – Союз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
<table border="1" width="310" cellpadding="2" cellspacing="0" align="right">
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver"> '''ПРОГРАМА АПОЛО — СОЮЗ''' </th></tr>
<tr><td colspan="3"><center>[[Картинка:ASTPpatch.png|225п]]
</center></td></tr>
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Описание'''</th></tr>
<tr><td>'''Програма'''</td><td> Съвместен полет </td></tr>
<tr><td>'''Националност'''</td><td> {{flagicon|USA}} [[САЩ]] </td></tr>
<tr><td></td><td> {{flagicon|USSR}} [[СССР]] </td></tr>
<tr><td>'''Изпълнители'''</td><td> [[Картинка:NASA logo.svg|22п]] [[НАСА]] </td></tr>
<tr><td></td><td> [[Картинка:Coat of arms of the Soviet Union.svg|22п]] АН на [[СССР]] </td></tr>
</table>
'''Експерименталният полет „Аполо“ — „Союз“''' ({{lang-en|Apollo-Soyuz Test Project, ASTP}}; {{lang-ru|Экспериментальный полёт «Аполлон» — «Союз»}}, ЭПАС) е първият съвместен полет на [[космически кораб|космически кораби]] от две различни страни - [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Полетът е извършен през месец [[юли]] [[1975]] година.
== История ==
Едно от най - важните събития в областта на пилотираните космически полети, получило одобрението на целия свят, е скачването на околоземна орбита на [[космически кораб|космически кораби]] от [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Този исторически съвместен полет е възприет от тесните специалисти и широката общественост като своеобразен край на [[космическа надпревара|космическата надпревара]] и начало на международното сътрудничество в областта на космическите изследвания.
=== Начало на програмата ===
В края на 50 - те и началото на 60 - те години на 20 - ти век, [[САЩ]] и [[СССР]] започват разработване на национални космически програми. Въпреки че двете страни имат различен подход и приоритети в изучаването на космоса, от самото начало сътрудничеството между тях е поставено на дневен ред. Първото официално споразумение за съвместно изучаване на космическото пространство е сключено между Академия на науките (АН) на [[СССР]] и [[НАСА]] на [[САЩ]] през м. юни [[1962]] година, в самото начало на космическата ера. Този и други ранни двустранни договори водят до създаване на двустранна връзка между метеорологическите центрове в [[Москва]] и [[Вашингтон]], провеждане на експерименти в областта на комуникациите с помощта на космическия апарат "Ехо-2" и съвместни научни разработки в областта на космическата [[биология]] и [[медицина]]. Въпреки това, тези съвместни усилия остават ограничени в сравнение с възможностите на двете космически държави, които към края на 60 - те години вече експлоатират [[космически кораб|космически кораби]] от трето поколение: [[Союз]] и [[космически кораб Аполо|Аполо]].
[[Картинка:Nixon Kosygin May 1972.jpg|мини|дясно|[[Ричард Никсън]] и [[Алексей Косигин]] подписват историческия договор, май 1972 г.]]
=== Развитие на програмата ===
В резултат на поредица от срещи на правителствено равнище и ниво експерти през [[1969]] г. двете страни постигат принципно съгласие по създаването на универсална система за скачване на [[космически кораб|космически кораби]] и провеждане на съвместен полет в средата на следващото десетилетие. През м. октомври [[1970]] г. са създадени обединени работни групи, всяка от които изучава различен аспект от разработката на новото стиковъчно оборудване. Проектът е окончателно одобрен на срещата на високо равнище през м. май [[1972]] г. Подписан е пет годишен "Договор за сътрудничество в изследването на космическото пространство за мирни цели". В този договор е предвиден съвместен полет и скачване на [[космически кораб|космическите кораби]] [[космически кораб Аполо|Аполо]] и [[Союз]], както и преминаване на екипажите от единия кораб в другия. Полетът е насрочен за средата на [[1975]] г. За Директори на програмата са назначени д - р Г. Ланни от [[НАСА]] и член - кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев.
== Цели на програмата ==
Основните цели на програмата за съвместен полет са:
* Изпитание на елементите от системата за откриване и сближение на [[орбита]];
* Изпитание на активно - пасивния възел за скачване;
* Проверка на техниката и оборудването за прехода на екипажите от кораб в кораб;
* Набиране на опит за провеждане на бъдещи съвместни полети;
* Изучаване на възможностите за управлението и ориентацията на скачените кораби;
* Проверка на комуникациите между космическите кораби и координацията в действията на американския и съветския център за управление на полетите.
== Проблеми на съвместимостта ==
Въпреки че системите на [[космически кораб|космическите кораби]] на двете държави са базирани на еднакви принципи, различията в техните технически характеристики и принципи на действия ги правят абсолютно несъвместими. Експертите, натоварени с разработване на модел за съвместимост, се сблъскват с пет основни групи от проблеми.
=== Електронно оборудване ===
В различните кораби се използват радиоелектронни устройства за насочване със съвършено различни характеристики. Радиотехническите системи на [[Союз]] позволяват измерване на разстоянието между обектите, ъгловото положение на корабите и разсъгласуването на линиите по центровете на тежестта. Това позволява на [[Союз]] да работи както на ръчен, така и на автоматичен режим на сближение и скачване. От своя страна радиоелектронната апаратура на [[космически кораб Аполо|Аполо]] измерва само разстоянието между обектите. Всички други необходими характеристики екипажът определя визуално. Така корабът осъществява само ръчно сближение и скачване с друг обект. Това се налага поради твърде сложните маневри, за които [[космически кораб Аполо|Аполо]] е проектиран и които са осъществени в хода на лунната програма. Освен това оптическите характеристики на повърхностите на [[Союз]] не отговарят на изискванията на апаратурата на американския космически кораб.
=== Стиковъчен възел ===
[[Картинка:APAS-75 image cropped and rotated.jpg|мини|дясно|Стиковъчен отсек APAS-75]]
Принципа на скачване е еднакъв и за двата [[космически кораб|космически кораба]]. Принципа на действие и размера на стиковъчните агрегати ги прави съвършено несъвместими помежду им. Работната група, която изучава този проблем, решава да конструира принципно нов стиковъчен възел, който да е съвместим с характеристиките на двата кораба. Проведени са общо двадесет съвещания, след което група съветски инженери под ръководството на В. С. Сиромятников се заема с конструирането на новия агрегат.
==== Стиковъчен отсек ====
За да не се променя базовата конструкция на корабите, инженерите разработват стиковъчен отсек, който има две основни функции: да обезпечи скачването на двата кораба и да осигури преминаването на екипажите от единия кораб в другия. За целта отсекът е съоръжен със специална шлюзова камера, която осигурява нужната декомпресия. Теглото му е около шест тона.
==== Изпитателен полет ====
Поради голямата сложност на конструкцията и с оглед нейното развитие, руснаците осъществяват в началото на м. декември [[1974]] г. изпитателен полет с [[космически кораб|космическия кораб]] [[Союз 16]], при който извършват тестове на повечето елементи от стиковъчния отсек. Всичко минава гладко и този, може би най - важен детайл в съвместната програма е готов в срок.
=== Комуникации и управление на полета ===
Тази група от проблеми не е толкова сериозна, колкото другите две, но отнема не малко време и сили на инженерите от работната група. В крайна сметка са монтирани допълнителни средства за радиовръзка, стандартизирани са честотите на радиопредаване, осигурена е кабелна връзка между корабите, когато са в стиковано състояние, изпипана е връзката между центровете за управление на полетите, подобрени са процедурите по установяване на контакт. Екипите успяват да се справят в началото на [[1975]] г. и през пролетта на същата година са проведени наземни изпитани в двата космодрума, които преминават повече от успешно.
=== Организационна и методологическа съвместимост ===
Четвъртата група от проблеми, също както и третата, не утежнява особено много организацията на полета, но все пак от решаването им зависи неговото практическо провеждане. За целта е изградена стандартизирана система на научната терминология, принципите на управление на полетите и действията при всевъзможни нещатни ситуации. Премахната е езиковата бариера. Отработени са съвместните действия при евентуалното възникване на аварии от всякакъв вид. Разработената методика е толкова добра, че се използва и до днес при съвместните полети на екипажи от различни страни. Основна грижа на експертите, работещи по тези проблеми, е да изберат подходяци "прозорци" за старта на двата [[космически кораб|космически кораба]], така че срещата на околоземна [[орбита]] да е скоро след изтрелването. [[Союз]] трябва да разполага с осем минути преди включването на спирачния двигател, за да се намира на слънчевата страна на [[Земя]]та и космонавтите да могат да ориентират кораба ръчно. [[космически кораб Аполо|Аполо]] пък трябва да се приводни в светлата част на денонощието, за да се облекчи работата на спасителните екипи. Тези проблеми, отнова, са решени по пътя на взаимния компромис.
=== Животоподържащи системи ===
Както и при първите две групи от проблеми, така и тук, основните принципи и технически параметри на корабите са коренно различни. На пръв поглед на експертите изглежда невъзможно преминаването на хора от единия кораб в другия. Работата е там, че 10 години по - рано, когато са проектирани тези косвически апарати, инженерите са имали съвсем различни виждания по въпросите за животоподържащите системи. Конструкторите на [[Союз]] избират за кораба земна [[атмосфера]]. За [[космически кораб Аполо|Аполо]] американските специалисти избират атмосфера състояща се от чист [[кислород]], под налягане от 280 мм., т. е. една трета от земното. При преминаването на хора от единия кораб в другия екипажите биха развили кесонна болест. За да не се получи това е прието американското предложение за монтиране на шлюзова камера в стиковъчния отсек. Руските инженери се съгласяват да намалят атмосферното налягане в [[Союз]], което също не е просто решение, защото изисква промяна на част от бордовите системи. Така отново по пътя на компромиса е осигурена възможност за преминаване на хора от единия [[космически кораб]] в другия.
С оглед на всичко описано до тук е взето решението кораба [[космически кораб Аполо|Аполо]] да бъде активен при търсенето, сближаването и самото скачване. Това решение е продиктувано от основното съображение, че [[космически кораб Аполо|Аполо]] (конструиран за полети до [[Луна]]та) има много по - голям запас от гориво и товароносимост, ще бъде носител на стиковъчния модул и ще извърши изключително сложната маневра по изваждането на стиковъчния отсек от кожуха на ракетата носител.
== Астронавти и космонавти ==
[[Картинка:Portrait of ASTP crews.jpg|мини|дясно|[[Доналд Слейтън|Слайтън]], [[Томас Стафорд|Стафорд]], [[Ванс Бранд|Бранд]], [[Алексей Леонов|Леонов]], [[Валерий Кубасов|Кубасов]]]]
Девет [[астронавт]]и и осем [[космонавт]]и преминават пълния курс на обучение по програмата. Този курс е много по - дълъг от обичайния, защото включва интензивно езиково обучение, както и обучение на разменни начала, при което екипажите се учат да летят на чуждия [[космически кораб]]. След приключването на обучителния курс основните и дублиращи екипажи за полета придобиват следния вид.
=== Основен екипаж на Аполо ===
<table border=0 cellpadding="3" cellspacing="0" >
<tr>
Line 95 ⟶ 86:
<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Доналд Слейтън|Доналд „Дийк“ Слейтън]]<br>''един космически полет''
</table>
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Слейтън е последният полетял от първата група американски астронавти, създадена за програмата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. По време на Аполо-Союз той става най-възрастният човек ( 51 год. ), летял в Космоса дотогава.
=== Дублиращ екипаж на Аполо ===
<table border=0 cellpadding="3" cellspacing="0" >
<tr>
Line 120 ⟶ 109:
<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Джек Лузма]]<br>''един космически полет''
</table>
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
=== Основен екипаж на Союз ===
<table border=0 cellpadding="3" cellspacing="0" >
<tr>
Line 139 ⟶ 126:
<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Валерий Кубасов]]<br>''два космически полета''
</table>
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
=== Дублиращ екипаж на Союз ===
<table border=0 cellpadding="3" cellspacing="0" >
<tr>
Line 158 ⟶ 143:
<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Николай Рукавишников]]<br>''два космически полета''
</table>
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
== Полет ==
Line 177 ⟶ 160:
Това е последният полет на този тип космически кораб, заменен през 1981 г. с [[космическа совалка|космическите совалки]] за многократни полети.
== Научни експерименти ==
== Резултати от ЕПАС ==
ЕПАС ( Експериментален полет Аполо - Союз ) е приет с голям ентусиазъм в целия свят. Открита е нова ера в космическите изследвания, значително подобряване на съветско - американските отношения и разведряване на международния политически климат. Президентът на САЩ [[Джералд Форд]] и Генералния секретар на ЦК на КПСС [[Леонид Брежнев]] в общо послание изразяват надежда, че съвместния полет е ново фундаментално начало в развитието на науката, изучаването на космическото пространство и подобряване на двустранните отношения. Генералния секретар на ООН [[Курт Валдхайм]] приветства полета и го определя като "важен стълб в световната история" и като събитие станало възможно благодарение на сътрудничеството между двете световни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича срока на ЕПАС е прието ново споразумение между двете страни, което лежи в основата на съвместната космическа дейност и до днес. Въпреки че полетът включва доста научни задачи (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, за да може Союз да направи снимки на слънчевата корона) и предоставя полезна инженерна информация, използвана по-късно в полетите на космическите совалки до орбиталната станция [[Мир (орбитална станция)|Мир]], главната цел на Аполо-Союз е по - скоро символична. Полетът е видян като символ на политиката на облекчаване на отношенията, която двете сили започват да провеждат по това време и като подходящ край на напрежението от [[космическа надпревара|космическата надпревара]].
== Литература ==
* Бърнет, Т., Кой спечели космическата надпревара?, изд. ХЕРМЕС, Пловдив,2009 г.
* Гетланд, К., Космическая техника, изд. МИР, Москва, 1986 г., стр. 185 - 194.
* Scott, David, and Alexei Leonov. Two Sides of the Moon: The Story of the Cold War Space Race. New York: St. Martin's, 2006. (ISBN 0312308663)
== Източници ==
* [http://www.polit.ru/news/2010/07/20/soyuz_apollo.html Программа «Союз-Аполлон». Встреча в космосе над Эльбой — 35 лет спустя в Москве. Фоторепортаж]
* [http://www.federalspace.ru/main.php?id=2&nid=11712 Международное рукопожатие на орбите Земли — 35 лет спустя]
== Външни препратки ==
* [http://www.zarya.info/Diaries/Soyuz/ASTP/ASTPMission.php ASTP Chronology]
*
*
* [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/SP-4209/toc.htm The Partnership: A History of the Apollo–Soyuz Test Project] – ''the official NASA history of the mission''
* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19750067869_1975067869.pdf International rendezvous and docking mission (Apollo–Soyuz/Salyut) 1971 - NASA report (PDF format)]
* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19730025080_1973025080.pdf Apollo/Soyuz test project operational data book. Volume 2: ASTP mass properties data book - NASA report (PDF format)]
* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19750065564_1975065564.pdf Apollo–Soyuz test project operation handbook command service docking modules systems operating procedures - NASA flight operations manual (PDF Format)]
* [http://history.nasa.gov/series95.html NASA History Series Publications]
{{Пилотирани космически полети на САЩ}}
{{Пилотирани космически полети на СССР и Русия}}
[[Категория:Програма Союз]]
| |||