Апендицит: Разлика между версии

Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по [[патоанатомия]] в [[Харвардски университет|Харвард]], Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).<ref>[http://www.emedicine.com/ped/byname/appendicitis--surgical-perspective.htm Excerpt from ''„Appendicitis: Surgical Perspective“''], emedicine.com</ref><ref>[http://www.president.harvard.edu/history/ History of the Office of the President of Harvard University]</ref>

 

[[File:Stomach colon rectum diagram bg.svg|200px|дясно|Схема на чревния тракт]]

Възпалението на апендикса обикновено се предизвиква от чревен или лимфен застой, което дава възможност на типични за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат сериозно или гнойно възпаление. Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с [[цекум]]а, се свива и [[гной]]та може да застои и да се образува [[емпием]] на апендикса. Перфорацията на възпален апендикс води до [[перитонит]].