|
== История ==
Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /тогавшни български места/ отвъд планината. Първоначално са се заселили в подножието на планината Щърби камик, по-късно са се преселили в Знеполието. МалкотоТези село е разделено на фамилии: Миджинитеритории, Савини,които Самарджиени,са Мракини,определени Маркови,тук Тодорови,като Мутавини,сръбски Павлови,отвъд Станджини,въпросната Велинипланина ,попадат Митинив играниците др.,на катоСръбското всякакралство фамилиясъгласно сеБерлинския състоидоговор от няколко01.07.1878 къщиг. ПрезДо [[Вторатози световнамомент война|Вторататези световнатеритории война]]не близопринадлежат дона селотоСърбия, а се енамират разбилв немски самолет. През Втората световна война населениетограниците на селото нараства десетократно заради бомбардировките надОсманската Софияимперия. По-късноСтава околовъпрос седемдесеттеза жителиНишко, наПиротско, селото събиратВранско, средстваЛесковац и самитехните издигатобласти, паметник-изворкакто наи красиватаНовопазарския мома Гергана в центъра на селотосанджак.
По време на Второто българско царство 1185-1396 г. въпросните територии, наречени "отвъд планината" в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях. ▼Населението в тях също е определено за българско, дори и от самите сърби.
Малкото село е разделено на фамилии: Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини , Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи. През [[Втора световна война|Втората световна война]] близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София. По-късно около седемдесетте жители на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото
За селото са написани няколко книги: "Добро утро, Братино" - за Стефан Рангелов от Н. Тодоров. "Биография: Жена ми" от Митко Миджни.
Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТНОСНО ИСТОРИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЕЛОТО
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Много важно е уточнението, което би следвало да бъде направено още в първото изречение, касаещо историята на селото. Защото по така представения начин остава впечатление, че първоначалните заселници на селото са дошли от някакви си сръбски територии или пък те самите са сърби.
Тези територии, които са определени тук като сръбски отвъд въпросната планина попадат в границите на Сръбското кралство съгласно Берлинския договор от 01.07.1878 г. До този момент тези територии не принадлежат на Сърбия, а се намират в границите на Османската империя. Става въпрос за Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковац и техните области, както и Новопазарския санджак.
Само че в Санстефанския прелиминарен договор от 3 март 1878 г., който почти няма международно-правна легитимност, тъй като не е изработен от тогавашните Велики сили, а е сключен между Руската и Османска империи, Нишкия, Лесковския и Топлишкия край са включени в границите на Сърбия, като участие на сръбската държава в Руско-турската война на страната на Русия. Това е събитието, чрез което териториите, наречени "отвъд планината" стават официално сръбски. Но историята на селото не е отпреди 130 години, а много по-стара.
Разгледан още по-детайлно въпроса, се установява, че малко по-късно по Берлинския договор са преостъпени Враня и Пирот от границите на Санстефанска България на Сърбия. Тогавашното население на тези земи обаче далеч не е сръбско, а напротив. В по-голямата си част то е българско.
От днешна гледна точна вече не е така, без да се изпада в излишни подробности, които нямат отношение в случая. Въпросните територии след загубата на Османската империя след войната са неопределени. Основните военни действия не се водят в тях, а много по- на изток.
Обаче нашите "освободители"- сърбите- си ги припознават като техни. Те публично изказват своето неудовлетворение от решенията на Берлинския конгрес, тъй като според тях Трънска, Брезнишка и Радомирска околии също трябва да попаднат в тяхната държава. Ето така по тази логика всички територии западно от град Перник също спокойно някой можеше да ги определи като сръбски от днешна гледна точка.
▲По време на Второто българско царство 1185-1396 г. въпросните територии, наречени "отвъд планината" в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.
Населението в тях също е определено за българско, дори и от самите сърби. Но по-важното в случая е, че средновековните европейски летописци от периода го определят като българско. Фактите в защита на тезата могат да бъдат многобройни и безкрайни, за това няма смисъл да се задълбаваме в излишни подробности.
След завладяването на Балканския полуостров от османците през ХІV и ХV век тези територии са включени в границите на новата Османска империя, а населението в тях определено в османските регистри и османско законодателство като "християнска рая" с по-нисък статут от "мюсюлманската рая", без каквито и да било квалификации и определения между самите християни.
Изхождайки от историческата обективност, ясно се вижда, че въпросните "сръбски територии" западно и северозападно от селото не съществуват в средновековието и в по-ново време. Но все още част от населението в Трънския край продължава да бъде разтърсвано от сърбоманията и Титоманията. Поради тази причина всичко, идващо "отвъд планината", се възприема като сръбско.
И все пак нашата над 1300 годишна история е далеч, далеч след сръбската,може би за това?!
== Религии ==
| 