Разлика между версии на „Франсоа Вийон“

61 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
м
}}
 
'''Франсоа Вийон''' (на [[френски език|френски]]: ''François Villon'') е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]]. Вийон остава почти непознат по своето време и е преоткрит през [[16 век]], когато произведенията му са публикувани от [[Клеман Маро]].
'''Франсоа Вийон''' (на [[френски език|френски]]: ''François Villon'') е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]]. Вийон остава почти непознат по своето време и е преоткрит през [[16 век]], когато произведенията му са публикувани от [[Клеман Маро]]. Роден през 1431 г . в Париж, произхождал от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“. Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Току-що завършил университета, убива човек при разпра за жена. Съдът го оправдава, защото доказал, че извършил убийство в момент на самозащита. Но след около година извършва друго нарушение на обществения ред. За да избегне ареста, бяга от Париж и в продължение на шест години скита из [[Франция]]. През [[1463]] г. извършва ново убийство, заради което е осъден на обесване. В очакване на присъдата той написва знаменитата си „Балада за обесените“. Смъртната присъда била отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват измислиците и легендите. Поетичното наследство на Вийон е малко.
 
Роден през 1431 г . в Париж, произхождал от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“.
 
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Току-що завършил университета, убива човек при разпра за жена. Съдът го оправдава, защото доказал, че извършил убийство в момент на самозащита.
 
Но след около година извършва друго нарушение на обществения ред.
 
За да избегне ареста, бяга от Париж и в продължение на шест години скита из [[Франция]]. През [[1463]] г. извършва ново убийство, заради което е осъден на обесване. В очакване на присъдата той написва знаменитата си „Балада за обесените“. Смъртната присъда била отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват измислиците и легендите.
 
== Основни произведения ==